Български  |  English

БАН. Бягай за здраве, Ахиле!

 

Така наречената реформа в БАН вече прилича на телевизионна сапунка, на една несвършваща мелодрама, очаквана и следена с нетърпение, съпреживяване, състрадание, ужас и злорадство от целокупното българско общество; изобщо от свещената крава, наречена народ, срещу която никога не бива да се говори. Нямало дебати ли, нямало гражданско общество! Има ги и още как – дори това са едни крайно емоционални и разгорещени, дори разпасани дискусии, като в турска женска баня, да речем, далеч надхвърлящи постните граници на бедния разум. Най-напред тунеядецът, заклеймен също така и като феодален старец, беше посочен с революционен сталински пръст и гилотинираща интонация. Така навремето Извънредно великата френска буржоазна революция посече феодалните старци, а после побърза да не забрави и всички останали. Обществото много лесно може да бъде навито да започне справедливо да жужи и жили като кошер; и да изхвърля, разбира се, своите търтеи. Защото има криза и хлябът е от мъката по-чер, а отдавна вече няма СССР. Нека, нали, позасилим зрелищното начало.
Не бива обаче да забравяме, че БАН беше взет на либералната снайперска мушка още от предишното управление на тройната коалиция – особено от бившия министър на образованието и от тогавашния център и разпределител в националния управляващ отбор на име Ахмед Доган. По въпроса за науката и БАН сегашното държавно управление очевидно се е укрепило върху зъберите на същия либерален акъл. Науката трябвало да се помещава в университетите, при това само на проектен принцип, не можело да има изследователи на щат. Винаги така се случва – едни хора на постоянни заплати някъде да говорят срещу други такива. Ролите на следователите, разследващи изследователите, са раздадени, както се очаква: доброто ченге в случая, разбира се, се поема от Борисов, лошото – от Симеон Дянков, докато пъргавият Сергей Игнатов трябва да притичва и посредничи между двамата. В тази добре организирана атака дори партия „Атака”, с нейната национална кауза, стопи зимата на своето недоволство под пищното слънце на Догановия либерализъм. Интересно, в България всички партии в края на краищата се оказват либерални. Какво да се прави, съдба: както преди време, и сега разполагаме само с една партия.
Думите на министър Дянков безспорно заслужиха приза за реплика на миналата година, защото имаха ефекта на прочутата пеперудата от бразилската джунгла, чието трептене можело да предизвика ураган в Карибите. И така се получи наистина: въпреки положителната цялостна оценка на международния одит за работата на Академията, което поначало беше един добър стратегически ход на нейното ръководство, БАН, храмът на разума, в момента е царство на хаоса, раздиращо се от истерии и боричкания, за съжаление, както изглежда, разпространени особено в хуманитарната сфера. Броят на институтите – 69, едно иначе любопитно, емблематично число! – наистина изглежда внушителен за страната ни. Само обаче ако я определяме като малка, а нали много често придобива свойството тутакси да нараства в средно голяма европейска държава? Иначе от механичното обединение на звената няма полза; по-важно би било да се постигне, където е възможно, разбира се, истинско научно сътрудничество между тях. Също така обаче е вредно развихрянето на хероическия инат в опитите за непременно отстояване на целостта на някои центрове. Риториката от позицията на уникалност няма как да се впише в диалог, а започването на диалог е вече компромис. Нужни са и компромиси. Индивидуалното атестиране и оптимизиране на съставите на институтите е също нещо наложително и всеки знае, че в един момент то ще трябва да се случи. Следователно трезво, внимателно и без припряност трябва да се реши: кои институти и защо се обединяват, как точно ще стане това обединение, кой ще закрива старите и ще открива новите юридически лица и на какъв принцип, как ще се структурират новите научни съвети и т. н.; да се уточнят всички подробности и детайли и тогава да се премине към действие. Поставянето на близки срокове за изпълнение на тази цел само ще усилва суматохата в академичния кошер и жуженето на обществения пчелин. БАН в момента трябва просто да запази спокойствие, за да продължи да работи.
Лошото е, че правителството – поне що се отнася до господата Дянков и Игнатов – е прекалено втвърдено в своята правота. Явно то иска съкращаване, а не обединяване и атестации. Ще си поиграе котката и накрая ще изяде мишката. Разбира се, и последната разполага със своите шансове за измъкване, но те са в чистата сфера на случайността.
Защо толкова често произвеждам „животински” метафори ли? Защото в нашия преход дотук винаги господстваха инстинктите, а не разумът. И сега ми се струва, че същинският конструктивен диалог между правителството и БАН отсъства.
Има достатъчно мощни сили в страната (и навън, разбира се), подкрепящи финансовия министър, за които е недопустимо самото наличие на изследователи, намиращи се на бюджетен щат: независимо дали ще са позиционирани в БАН или в университетите. Които припяват една единствена мантра в главите си – свивайте публичния сектор! - а нейното повтаряне като че ли трябва да подпомага преживната дейност на празни ясли на свещената крава, наречена народ. И кой ще се окаже най-уязвим в този сектор? Няма съмнение, че това отново ще бъдат хората от науката, образованието, културата. В здравеопазването вече се започна процесът. Ако камбаната бие за някой от тези сектори, тя неизбежно звъни и за останалите. Звъни, но не от всички се чува. След нас ще се продължи със свиване на културните институти: театри, филхармонии, опери, и преминаването им на „пазарен принцип” – нещо, което например „буржоазният” интелектуалец и „фашист” Богдан Филов в Закона за театрите от 1942 г., в разгара на самата война и криза на продукти от първа необходимост, не е предвиждал. Беше надлежно наказан, разбира се – от свещения народно-кравешки съд. Изобщо, към свързването на думите пазар и култура трябва да се подхожда извънредно внимателно. И сега реформата – както най-често се случваше през прехода – ще се изчерпи със съкращаването на публични средства. И никой няма да разбере къде ще потънат бедните пари на Академията. (Виждам, разбира се, размахан срещу себе си един назидателен финансов пръст – бедни пари, подходящо вложени, няма!)
Една от глобалните институции и сили, нежелаеща академии от типа на БАН, е безспорно Световната банка – друг вид свещена крава. И Дянков е от легиона нейни пастири. Това е всъщност най-свещената крава, защото народа вълците го яли. Според нея малките страни и икономики нямат нужда от наука, дори и от образование. Особено пък от хуманитарни науки. Защо, впрочем, не са ли всички науки хуманитарни? Не работят ли всички те за превръщането на човека в по-добър човек, което обаче не означава непременно и само по-добър работник, служещ и роб? Общият смисъл за всички науки е човекът – както за тези, осмислящи живота, историята и културата, така и за постигащите скоростта и материалната обезпеченост на живота. И не се ли опира всяка наука и знание тъкмо върху силата на съмнението? И затова, какво по-опасно от съмнението за всяка работеща, добре смазана и подчиняваща система? Хора, бдете! Съмнявайте се в Световната банка и останалите финансови и икономически институции; но не ги зачерквайте, дори и да можете, защото те са съставени предимно от иначе честни и открити хора, позитивни, стандартни такива, но като всички нас - безпомощни пред кризите, които животът ни поднася, затова все пак се съмнявайте в тях така, както и те се съмняват във вас. Съмнението е вид обич, диалог, комуникация. Лишен от духовното съдържание, либерализмът не е по-различен от комунизма – все същият плосък и наивен материализъм, все същото задължително кравешко мучене в посока на бъдещето и прогреса.
Иначе БАН не може да не се реформира и мисля, че това вече става – особено след международната оценка. Най-малкото, тъй като ученият винаги се съмнява, той винаги се реформира – това е обичайното му вътрешно състояние. Но реформата сама по себе си и на всяка цена; реформата насила, изискваща да се промени организацията на науката „по начина, както е направена в другите страни” (разбирай, най-вероятно в англосаксонските страни; добре, а какво ще бъде утре, когато ще трябва да се пренаредим по модела на Китайската академия на науките?) – като всяко насилие, няма да доведе до резултат. И Ахил за пореден път не ще успее да надбяга костенурката. Не става дума за чисто логическата невъзможност за достигане на предела, а за битовия смисъл на този парадокс. Защото, докато вечно настигащият Ахил гради и реформира стратегията си за бягане, докато сменя за пореден път шпайковете си, докато нещо там на някой се сърди и гневи, костенурката тихо и неотклонно продължава напред. Затова, оставете БАН да работи, а ти, бързоноги Ахиле, бягай за здраве! (Тогава и на теб, Аяксе, няма да се налага да избиваш кравите!) Защото мъдрият и спокоен робовладелски старец Зенон все така, като един сладко протестиращ гръцки фермер, ще ни се смее от топлия си юг и ще се чуди как така ние, българите, без някой да го иска от нас, все се натягаме на световните финансови институции, самобичуваме се, унищожаваме традициите си и се прецакваме взаимно. Ех, тунеядско, мързеливо старче, я да те беше докопала Световната банка!
Всъщност, аз работя в Института за изкуствознание, проучващ историята, съвременността и теорията на музиката, изобразителното изкуство, киното и театъра: за мнозина, най-вероятно, един излишен институт. Който може някъде да се влее и дори да се съкрати. Не създава природно-технически иновации, не усилва материалния прогрес и скорост, а работи само с артефакти от миналото и съвременността, при това в повечето случаи български. Нашият институт също има своите постижения и също имаме надеждата, че по-доброто предстои и може би знаем как да го направим. Вероятно широката общественост така и няма, пък и не бива да усети кога ще бъдем закрити – дано това да не става; пчелите и мравките – също. Кравите ще продължават лениво да разпъждат мухите с опашките си. И бизнесът нищо няма да разбере; какъв ни е на нас и ние на него; той, тази поредна, но особено свещена крава у нас в същинския смисъл на думата. Защото всеки знае, че има български бизнес, но никой не е наясно къде е и какво произвежда. И вината май отново ще трябва да се поеме от цялата БАН, не успяваща да захрани този (книжен) змей с иновации и проекти.
Но достатъчно, хуманитарии такива! Вие пък какво се правите на свещени крави! Все някой трябва да бъде заклан и изяден! По никакъв начин не ставате за доене – едни такива мършавички изглеждате. И донякъде, като хора на науката, знаете, че има закони, а най-главният - законът на джунглата - повелява слабият да бъде изяден. Човекът е крава.
 
още от автора
Ст. н. с. І ст., д. изк. Ромео Попилиев работи в Института за изкуствознание – БАН


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”