Български  |  English

Татко?

 

 
Филип Лерман. "Какво значи да бъдеш татко". Как истинският мъж става истински баща. Превод от английски Ирина Манушева. ИК "Кибеа", С., 2009, цена 16 лева
 
Тази книга всъщност поставя непренебрежим културен проблем в българската обществена среда: защо ценностите на половата равнопоставеност, утвърждавани на хребета на 1989 г., днес отстъпват пред ново втърдяване на мъжките и женските самоличности и разрастването на пропастта между тях; защо у нас все по-често сред образованите млади хора се появяват фигури на stay-at-homedad и househusband (как да преведем двата термина на български?); дали алчните “мъжки” ценности на "справедливостта" не провокираха световната криза и не се ли завръщаме всички, поне по-чувствителните от нас мъже и жени, към “женските” ценности на грижата за детето и дома?.. При това, пришпорени от мутризацията на обществото вече и на правителствено равнище.
"Какво значи да си татко" е абсолютно освобождаваща книга за всички български мъже, които изпитват неясна тревога, задето не се държат по социално предписания начин, особено насред водевилната полицейщина в България. Филип Лерман, безспорен мъжкар и телевизионер над средната възраст, най-после става баща и споделя откровено и забавно своите страхове, огромни и безчислени, но споделя и радостта от бащинството, обръщайки се към "татковците, които гледат футболния мач у дома, вместо в бара с по-младите татковци". Към всички, които, макар никой да не го забелязва, са търпеливите, щедрите, обичащите без шум... В глуповатото състезание с майката Лерман разбира, че "Всичко има значение. Ето това е най-важният урок, на който детето учи баща си. Защото на нашата възраст започваме да го забравяме. Бащите го забравят, майките - не. Затова имаме нужда някой да ни го припомня отново и отново. И децата ни го правят. Постоянно ни припомнят този урок. Всичко има значение." Бащите са склонни да откачат на тема контрол, продължава другаде Лерман, да измерват собствения си успех като родители според поведението на децата си. Не можем да контролираме всичко - и в това няма нищо лошо. Можем да се опитаме да зададем определени стандарти на поведение, които, естествено, няма да сработят, но ако не се научим да се смеем на неуспехите си, вместо да се вбесяваме, ще бъдем значително по-щастливи, е изводът от тази брилянтна книга.
Всъщност, след портрета на еврейската майка, нарисуван от гениалния Филип Рот, днес имаме автопортрета на американския еврейски баща, дело на безстрашния и много, много смешен Филип Лерман. На лавицата вкъщи ще поставя книгата му като контрапункт на изследването "Ако мъжете можеха да говорят" на психиатъра Алон Грач.... Защото любящият баща проговори, докато сменя памперси. (Или докато проверява дали раницата на първокласничката е готова - и затова пише на смислови пресекулки.) Какво ли щеше да бъде обаче, ако "Какво значи да бъдеш татко" беше преведена на български от мъж, а не от жена (в случая игривата Ирина Манушева)?
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”