От пръв поглед ( кино), брой 40 (2832), 19 ноември 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: Сатанински ексцесии
Български  |  English

Сатанински ексцесии

 

“Антихрист” (Antichrist), Германия/Дания/Швеция/Франция/Италия/Полша, 2009, 100 минути, сценарист и режисьор - Ларс фон Трир, продуцент – Мета Луис Фолдагер, оператор – Антъни Дод Мантъл. В ролите: Уилям Дефо, Шарлот Гинзбур.
Награди: за женска роля на Шарлот Гинзбур от Кан, избран за скандинавски филм на годината.
Прожекция на Киномания - 20 ноември в Дом на киното.
 
Наложително е да се гледа този филм. Ларс фон Трир за пореден път доказва, че е един от най-големите мизантропи, манипулатори и майстори в киното.
Тя (Шарлот Гинзбур) и Той (Уилям Дефо) изгубват бебето си Ник, докато правят секс, а снегът пада и пералнята работи. И започва пътят им към Ада, който, разбира се, минава през вълшебствата на Едем, неистовостта на желанието, безумството на Жената... Хаосът прониква в съзнанието на човека неочаквано, когато в даден момент той се чувства опустошен и уморен (по Камю). И Тя полудява от чувство за вина и болка. Той е психотерапевт, твърди, че “тъгата не е болест” и се опитва да я лекува с хипноза. Тя пише докторат върху гонитбата на вещици. Той я отвежда с влак в запустяла къща в Едем, където природата е с невъздържаността на джунгла. Той среща из гората сърна, лешояд и ранена лисица, която изревава: “Хаосът зацарува!”. Тя се щура подир детски плач...
Колкото повече душите им се оттласкват, толкова повече телата им се привличат - под жълъдни шрапнели или дъждовни капки. Когато и сексът е безутешен, идват ексцесиите. Афектът я тласка към изобретателни стратегии на насилието – към него и себе си. Ножици, лост, френски ключ са инструментариумът за патологични разправи с плътта.
Отново, както в “Порейки вълните”, “Танцьорка в мрака” и “Догвил”, Ларс фон Трир съгражда жанров симулакрум, за да представи падението на човека. След мелодрамата, мюзикъла и гангстерския филм, в “Антихрист” идва ред на мистичния трилър. Конструиран в пет части, филмът отваря рана и дълбае в болката с перверзни сексуални практики и иронична символика. Актьорите са самоубийствено автентични, а визията е зашеметяваща (виртуозна работа на Антъни Дод Мантъл) – флуидна светлина, разтърсващи едри планове, остри ракурси, мистични панорами, изранен бит, натуралистичен секс... Прологът и епилогът са заснети в черно-бяло и само там звучи музика – Хендел. Иначе саундтракът на филма се състои от естествени звуци: ревове, трясък от счупен клон, стенания... Както се гаври с човечеството и най-вече с женската му част, Ларс фон Триер съгражда метафизичен съспенс на абсурда. Той артикулира, наслагва и пародира перипетиите из болното битие като своеобразна терапия на нищото. Както твърди Ролан Барт, “Може да се направи един ход и заради удоволствието да бъде измислен”.
На моменти отвращението те завладява до отвръщане от екрана. Но тутакси вперваш поглед отново, за да не изпуснеш и кадър от чудовищната манипулация – на моменти смехотворна. Ако в “Порейки вълните” Ларс фон Трир влиза в мрачен диспут с религиозната догматика заради любовта, а в “Догвил” издевателства над омразата с библейски препратки, в “Антихрист” стига до пълното отрицание на Бог. Ако “Догвил” е дамгата, “Антихрист” е обръщане към Сатаната. И все пак, колкото и налудно да звучи в контекста на филма, посвещението на Тарковски е може би най-смисленото нещо в него.
А сардоникът Ларс фон Трир вече подготвя атака на филма-катастрофа с проекта „Планета Меланхолия“.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”