Български  |  English

Музеите - културни и пазарни институции

 

След приемането на Програмата на Правителството на европейското развитие на България, един вестник я оцени така: Представената през седмицата управленска програма до 2013 г. показва амбиция на правителството да свърши повече от заявеното преди изборите. За разлика от програмите на последните две правителства (предимно с пожелателен характер), документът е конкретен, с ясни ангажименти, действия и очаквани резултати.
В областта на културата (включена в Приоритет VI. Развитие на човешкия капитал на нацията и създаване на условия за успех на всеки гражданин) наистина Програмата визира точно определени резултати: Възраждане на живата култура и стимулиране на творците и техните организации; Превръщане на културното наследство като важен ресурс и интегрирането му със сферите на туризма, образованието и науката; Утвърждаване на българската културна идентичност в Европа и света.
Колкото до конкретността и ясните ангажименти, нека отсъди читателят – тук публикуваме културната програма на правителството.
К
 
129. Развитие на културните индустрии, въвеждане на европейски модели за управление и стопанисване и развитие на културното наследство.
Мерки
- Създаване и прилагане на модел за социализиране на археологически и архитектурни културни ценности чрез публично-частни партньорства и концесии при стриктно спазване на законите и ефективен контрол.
- Стимулиране на туризма, свързан с културното наследство, чрез изграждане на необходимата среда, обучения на кадри, съхраняване на фолклорни и други традиции.
- Усъвършенстване подходите на управление за разширяване участието на гражданския и бизнес сектора при вземане на решения относно развитието и финансирането на видовете културни институти и дейности.
- Реформиране на музейната система и превръщането на българските музеи в модерни културни и пазарни институции, развитие на музейния мениджмънт в стила на европейските практики.
- Задълбочаване на връзките между сферите на културното наследство и образованието и повишаване ролята на музеите в образователния процес.
- Дигитализация на културно-историческото наследство и създаване на публични регистри.
- Приемане на нов Закон за меценатството.
- Активно подпомагане създаването и разпространението на изкуство и на културни продукти и услуги.
- Създаване на национален фонд „Българско кино”, целящ увеличаване на извънбюджетните средства за български филми, по-тясно коопериране с европейските фондове за кино и нарастване броя на българските филми за деца и младежи.
- Създаване на финансови стимули за филмовата индустрия в България.
- Приемане на Национална културна стратегия.
- Приемане на Национална стратегия за културното наследство.
 
130. Борба с престъпленията срещу културното наследство и гарантиране защитата на интелектуалната собственост.
Мерки
- Работа на културната администрация по ясни и равни правила за всички участници и съобразно специалните закони в областта на културата.
- Широко участие на гражданското общество в управлението на културата.
- Засилване и подобряване на ефективността при осъществяването на административния контрол и правоприлагането в областта на авторското право и сродните му права.
- Създаване на обща база данни на движимите културни ценности.
- Укрепване на капацитета на Инспектората за културно наследство към министъра на културата и осъществяване на ефективен модел на взаимодействие с Министерството на вътрешните работи и с Министерството на финансите.
- Извършване на системни и периодични проверки по реда на Закона за административните нарушения и наказания, на Закона за авторското право и сродните му прав и на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители.
- Осъществяване на административен контрол върху възпроизвеждането, разпространението, внасянето и изнасянето на оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.
 
131. Връщане на културата в дневния ред на обществото и фокусиране на културната политика върху личността
Мерки
- Осигуряване на възможност за творчество на всеки български гражданин.
- Демократичен достъп до националните, европейските и световните културни ценности.
- Подобряване достъпа на гражданите в неравностойно положение до културни услуги и продукти.
- Създаване на условия за развитие на културното многообразие като фактор за взаимно опознаване и духовно развитие и източник за устойчиво регионално и локално развитие.
- Разширяване на полето за реализация на подготвените творчески кадри.
- Повишаване степента на реализация на кадрите на българското образование в училищата по изкуствата и културата.
- Осигуряване на съвременни условия за реализиране на качествен образователен процес по изкуство и култура.
- Подпомагане на млади таланти в областта на изкуствата, създаване и разгръщане на програма за дебюти.
- Създаване на структурно звено в Министерството на културата „Творческо поколение”.
- Създаване на музей на съвременното изкуство.
- Повишаване ролята на творческите организации и включване на гражданското общество в управлението на културата чрез осъществяване на реален диалог с институциите, децентрализация и деконцентрация на културната администрация.
- Делегиране на правомощия към творческите и професионалните съюзи.
- Създаване на постоянно действащи и обществени съвети на национално и регионално ниво за гарантиране участието на гражданското общество в управлението на културата.
 
132. Утвърждаване на българската национална и културна идентичност като част от европейското културно пространство
Мерки
- Доказване на върховите постижения на българското изкуство и култура в европейски мащаб.
- Превръщане на България в желано място за реализация на международни и чуждестранни проекти.
- Увеличаване на чуждите инвестиции в българските културни индустрии чрез създаване на благоприятна среда.
- Привличане на средства от европейските програми за подкрепа на културата, създаване на необходимия административен капацитет за усвояването им.
- Засилване на сътрудничеството с европейските партньори по различните програми в областта на културата и аудиовизията.
- Хармонизация на българското законодателство с европейското в областта на аудиовизията.
- Разработване на стратегия за съхраняване и разпространяване на българската култура, идентичност и език, за гарантиране правата на българите и българските общности в чужбина.
- Изготвяне на цялостно нова концепция за функциониране на българските културни институти в чужбина.
- Оптимизация на административния и оперативния капацитет на българските културни центрове и представителства в чужбина. Разширяване дейността на културните центрове в чужбина и организиране на повече дейности, свързани с културното наследство на България.
- Създаване на мрежа между българските културни институции и участието им в международни мрежи за културно развитие в областта на междукултурния диалог и двустранното сътрудничество.
- Изработване и прилагане на програма за активно представяне на България в международния фестивален и панаирен културен календар.
- Провеждане на кампания за утвърждаване на България като дестинация за осъществяване на международни културни проекти.
- Повишаване на броя и качеството на кандидатстващите по международни програми проекти.
- Изготвяне на регистър на градовете с културно значение и обектите в тези градове, за да се включат в стратегията за развитие на културата.
 
P. S. Ако читателят не може да изгази езика на документа, напомняме, че българският (а и европейският) чиновник от край време се самооблъщава, пишейки на този висок стил, който би трябвало да докаже неговия извисен и обхващащ едрите проблеми поглед.
 
К


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”