Български  |  English

Приложима ли е политологията?

 

След като сенатор Том Кобърн, републиканец от щата Оклахома, предложи през октомври да се забрани на Националната научна фондация „да харчи държавни средства за изследвания под формата на научни проекти в сферата на политологията”, редица учени политолози надигнаха глас, аргументирайки се, че един от тазгодишните носители на Нобелова награда често се е ползвал с финансиране от атакуваната програма.
От друга страна, дори едни от най-яростните критици на предложението на Кобърн признаха, че самите политолози водят сериозен спор за посоката на изследванията си, за това какви отговори търсят и доколко те носят полза.
По-голямата част от научната работа в сферата на политологията, финансирана от Националната научна фондация, е и точна, и много полезна, твърди Джефри Исак, професор в университета на Индиана, Блумингтън, където преподава един от новите носители на Нобелова награда за икономика - политоложката Елинор Остром.
“Но ние не трябва да се заблуждаваме, мислейки си, че типичните ни проучвания носят очевидна обществена полза, за каквато ние претендираме”, добавя Джефри Исак. “Ние, политолозите, можем и трябва да подобрим работата си, така че обществото по-ясно да вижда нейната приложимост.”
Джефри Исак е издател на научното списание “Перспективи в политиката”, основано от няколко съсловни организации с цел да преодолее сериозни несъгласия сред учените. Разногласията се появяват, след като група политолози се разбунтува срещу увеличилото се влияние на статистическите методи и на математическите модели в политологията. През 2000 г. анонимен политолог, който нарича себе си “Господин Перестройка”, разбунва духовете, отправяйки критики към Американската асоциация по политически науки и към издаваното от нея списание „The American Political Science Review”. Според “Господин Перестройка” и на двете места работят учени - маргинали, които са се фокусирали върху традиционните изследвания, базирани на историята, културата и архивите.
Въпреки че все още има шеговити подмятания на тема работа, власт и престиж, особено в сфери с намаляващ бюджет, враждебните критики започват да заглъхват, а повечето учени, занимаващи се с политология, са съгласни, че голяма част от упреците са основателни.
Онова, което остава обаче, е заядливото усещане, че не се създава стойностен продукт. “Опасността се състои в това, че политологията се движи в посока да казва все повече и повече за все по-незначителни неща”, казва Джоузеф Най, професор в Школата за държавно управление „Джон Ф. Кенеди” към Харвардския университет, чиято дейност има особено влияние сред американските политици. “Има отделни представители на академичните среди, които в усилията си да бъдат научни, се стремят да стоят по-далече от политиката”, твърди Джоузеф Най, но “това пречи на науката”. Според него статистическите техники твърде често определят какъв тип изследване политолозите да направят - като работят в тесни специализации, откъснати от проблемите на реалния свят. Стремежът да бъдеш точен, предупреждава Най, е задминал желанието да бъдеш приложим.
През последните няколко години Най и други негови колеги учени, включително Робърт Путнам и Теда Скокпол - и двамата бивши президенти на Американската асоциация по политически науки, приканиха гилдията да не бъде резервирана спрямо “големите въпроси”.
Завършили студенти, обсъждайки работата в своята сфера, казва Питър Катценщайн, професор по политология в Корнел юнивърсити, често използват словосъчетания като “интересен пъзел” – малка интелектуална главоблъсканица, която тества находчивостта на изследователя, вместо той да се занимава с обемните, мътни и неконтролируеми проблеми, които изникват в реалния живот.
“Имаме големи различия по въпроса какво правим”, твърди Катценщайн, добавяйки, че политолозите не са на единно мнение по въпроса за сравнителната база, на която да се правят анализите (дали фокусът да бъде върху индивидуални или социални отношения), за източниците на знание или за това как да се направи оценка.
Роджър Смит, политолог от Пенсилванския университет, участвал активно в движението “Перестройка”, смята, че методът трябва се определя от поставените въпроси. Ако искаш да провериш причината и ефекта, “най-предпочитаният начин за това са количествените методи”, но те не могат да ти кажат “как политическият феномен трябва да бъде разбран и интерпретиран” – дали даден протест, например, е в резултат на автентично социално движение или на група, която преследва свои интереси, дали той е религиозен или не.
Артър Лупиа, професор в департамент „Политология” в Мичиганския университет, разказва, че е използвал научен метод, за да открие какви процеси и институции са необходими за функционирането на едно демократично общество.
Лупиа е водещ изследовател в един от проектите, финансирани от Националната научна фондация, атакувана от сенатор Кобърн, а именно - изследвания върху американската избирателна система. Припомняме, че според сенатор Кобърн различни коментатори от CNN, Fox News, MSNBC и от други медии „осигуряват десетки хиляди гледни точки, за да отговорят на едни и същи въпроси”. Кобърн смята, че 91.3 млн. долара, които фондацията е дала за социални проекти през последните 10 години, е трябвало да бъдат вложени в области като биологията, химията и фармацията.
Лупия, който е завършил приложна математика и икономика, признава, че политологията не е съвсем като естествените науки. Първо, субектите на изследванията могат да ти отговорят, „да ти се изрепчат”. Лупия обаче добавя, че политологията използва същите строги, точни механизми, за да изчисли своите наблюдения, както и останалите науки.
Проектът върху избирателната система, който е финансиран от фондацията в продължение на повече от 30 години и обхваща 700 учени, изследва защо гражданите гласуват и как реагират по време на избори. Данните, събрани по този проект, са използвани от хиляди учени и то не само в САЩ. Те помагат да се отговори на въпроса защо демократичният режим е функциониращ.
И докато сенатор Кобърн се опитва да намали финансирането на Националната научна фондация в сферата на социалните науки, Министерството на отбраната увеличава броя на учените в същите тези сфери, за да работят по въпроси, като тероризма, Ирак, военната сила на Китай. Нацията трябва да се обгради с “акъли и идеи”, за да се справи с потенциалните заплахи срещу САЩ, заявява военният министър Робърт Гейтс.
Някои субсидии за нуждите на Министерството на отбраната са предоставени или от Пентагона чрез новата програма „Минерва”, или от Националната научна фондация, защото тя има опит в отпускането на финансиране и е аполитична.
А на критиките, че количественият анализ е твърде специализиран, Лупия отговаря, че онова, което го интересува, са именно големите въпроси. Неговата работа е използвана от Световната банка и от представители на правителството в Индия, например, за да се изследва кои села имат достатъчно институции и опит, за да гарантират, че парите, предназначени за изграждането на водопроводна система, няма да отидат в нечий джоб. Политологията може да помогне и в това да се определят какви институции и споразумения са необходими, за да могат страни с диктаторски режими да се трансформират в демократични общества, обяснява Лупия.
След падането на комунизма, „когато източноевропейските правителства пишеха своите конституции, те не викаха Джордж Стефанопулос” (Стефанопулос е американски журналист и съветник на Бил Клинтън - бел. ред.), шегува се Лупия и допълва: „Аз се опитвам да идентифицирам проблемите и да открия решенията за тях. Да намеря точния научен метод, който да отговори на въпроса.”
 
The New York Times, 19 октомври 2009
 Превод от английски Росен Асенов
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”