Български  |  English

Леви-Строс: "Дивото мислене не е рожба на случайността"

 

- За вас „дивото” мислене не е нещо, което принадлежи изключително на така наречените примитивни общества. Вие наблюдавате как в нашите цивилизации то съжителства с „култивираното” мислене и го преоткривате в народното знание, в занаятчийството, в изкуството, в поезията...
- Вместо да гледам на него като на беден предтеча на „опитоменото” мислене, аз виждам дивото мислене като природно същество. Природата поражда мисълта подобно на другите форми на живот: животинска, растителна и минерална.
Но има и още нещо: това диво мислене е рационално. То прави строги кодификации – т.е. класира – използвайки за опора опозициите и контрастите, вселената, природата и самия човек такъв, какъвто той се проявява в неговите вярвания и институции. Дивото мислене открива своята принципна основа в една наука за конкретното, в една логика на осезаемите качества, каквато срещаме в дейности като аматьорското майсторене.
- Думата „наука” не е ли доста пресилена?
- Дивото мислене не e рожба на случайността. Мотивите, които го движат, са наистина научни - ако е вярно, че науката включва желание за познание заради удоволствието от познанието, и воля, устремена към наблюдението, както и че самата наука направлява всички тези усилия по посока на класификацията. Зоологическото и ботаническото знание на т. нар. примитивни общества покрива стотици, понякога хиляди видове, разграничава вариации и подвариации. От логическа гледна точка задействаните аналитични процедури са сравними с класификациите на Линей. Не забравяйте, че тъкмо тази „наука” е направила възможни големите открития от неолитната ера.
- Вие изследвате дивото мислене, за да дадете отговор на нашите собствени загадки?
- Ценността на етнологията се състои в това, че предлага на човека множество огледала, в които той се научава да разпознава истинското лице на своите вярвания и правила, които възприема деформирано чрез своето образование и предразсъдъци. Ние също си имаме митове, които обаче не признаваме за такива.
У нас те се наричат историческо познание, политическа идеология, култ към изкуството. Ние сме потопени в тях също толкова дълбоко, колкото и диваците от Маланезия в техните. Единствената мъдрост, за която модерният човек може да претендира, е да признава тези митове като такива, знаейки, че е невъзможно да се освободи от тях.
(Интервю в Le Monde, 14 юли 1962)


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”