Български  |  English

Черният филм

 

“Черният филм” избра френският продуцент Патрик Сандрен за тема на шестнадесетото издание на неговите отворени класове “Светът, видян от киното”, което се проведе на 31 октомври и 1 ноември в гранд- хотел “София”. Както признава самият Сандрен, “тъй като наскоро в България “Дзифт” - дебютният филм на Явор Гърдев - пожъна голям успех, помолих Шарл Тесон и Ноел Симсоло да подготвят семинар, посветен на черния филм”. Наистина, след появата на “Дзифт” понятието “жанр ноар” нашумя в българското пространство и започна да се използва от куцо, кьораво и сакато, но се оказа, че голяма част от употребяващите го нямат представа за какво говорят. Актуалността на термина предизвика необходимостта от неговото дефиниране, а едва ли някой би се справил по-добре с тази задача от Ноел Симсоло - режисьор, кинокритик и писател, автор на книгата “Черният филм: истински и измислени истории”. Компетентността на водещия лектор компенсираше отсъствието на други негови колеги, а активността на публиката, която го провокираше със своите въпроси под вещото модериране на Шарл Тесон, напълно запълни липсата на други известни киноспециалисти. Като писател, написал над 30 „черни романа”, Симсоло започна да търси корените на жанра в литературата, посочвайки за негови предтечи “английския готически роман, вестникарската литературна поредица, натуралистичния роман (Емил Зола), мелодрамата, а също и в “твърдия” (hard boiled) криминален роман (Дашиъл Хамет, Реймънд Чандлър, Дейвид Гудис, Жорж Сименон)”. След това беше представено как тези “литературни похвати” са пренесени в европейското кино от 30-те години на миналия век във филмите на Фриц Ланг, Жан Реноар и Марсел Карне. Симсоло развенча мита, че “черният филм е непременно криминален”. “Филм ноар е кино на отчаянието и истерията, кино на самоунищожението, то разглежда историята на човека, изправящ се срещу съдбата, притиснат между два лагера”, заключи видният кинокритик.
Голямо място в неговите разсъждения беше отделено на социалния и политическия контекст на “черния филм”, обвързвайки неговия “златен век” в САЩ с последвалия тъмен период на маккартизма. Това позволи на почетния гост от българска страна, преподавателя по културология в Софийския университет Александър Кьосев, да анализира представянето на социалистическата епоха чрез средствата на жанра ноар във филма на Явор Гърдев “Дзифт”. Семинарът завърши с изследване на влиянието на черния филм върху съвременното кино и творбите на режисьори, като Куентин Тарантино и Гай Ричи.
Основната теза, застъпена от Симсоло, беше, че „филм ноар не е жанр, а по-скоро школа, набор от похвати за пресъздаване на реалността в определена естетика”.
Вероятно това е причината “черният филм” да бъде толкова актуален и днес, но също така крие опасността този естетически подход да бъде клиширан.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”