Български  |  English

Да е фотография – не е фотография, да е живопис – не е живопис…

 

На 28 октомври в Експоцентъра се откри EXPO PRINT & IMAGING, на което български и чуждестранни компании представят модерни цифрови технологии, нови модели машини и материали в областта на дизайна, фотографията, печата, рекламата и визуалните комуникации. В източния край на експозицията пък известният наш плакатист проф. Божидар Йонов, който обаче от години се е отдал и на „чисто изкуство”, представи 42 именно такива свои работи под надслов „Магнетично”. Тук предлагаме словото при откриването на изложбата.
 
Уважаеми дами и господа,
Ако се взрете в изображенията на Божидар Йонов, ще видите други изображения. А ако на свой ред се взрете и в тях, ще видите нови, и т.н. Изкушавам се да кажа, до безкрайност, но няма да е съвсем вярно, защото погледът все някак опира в къс реалност, в истински предмет – хем съхранен от фотографията, хем чезнещ в отдалечаване, забрава и меланхолия. Подобно на вещите, разпилени под бавно движещите се води на зоната в „Сталкер”. Не знам защо работите на Божидар Йонов сами ме карат да споменавам този култов навремето филм на Тарковски. Дали защото и те се занимават с отклоненията и изпитанията до онова, което ни се иска да наричаме истината, оказали се по-важни от него самото. И дали защото и да успееш да го стигнеш, после непременно искаш да се върнеш – по дирите на бинтовете, завързани за гайки при Тарковски, и по серпантините на цветовете обратно към повърхността на картината при Йонов.
Но може би всичко е много по-просто, въпрос не на метафизика, а на стил и дори направо на технология – фотографии, обработени по законите на артистичността и произвола, „готови предмети”, взети на заем от попарта, минали през психологическия автоматизъм на сюрреалистите и поверени „до поискване” на абстракционизма.
Как ли, впрочем, ще изглеждат тиражираните от Уорхол портрети на Мерилин Монро, когато започнат да се изхабяват от употреба, няма ли да се превърнат в цветни абстракции, забравили за Мерилин. А и да не започнат, докога тя ще продължава да е на тях? Пък и дали въобще някога е била...
Работите на Божидар Йонов са своеобразна археология на изкуството на ХХ век – с една, сякаш напълно невинна в декоративизма си рефлексия, те показват как деформацията те освобождава от предмета, но го запазва дълбоко в себе си като скрижал. За да го прочетеш, когато се загубиш в лабиринта на модерните и постмодерните практики. За да не изпадаш в естетическа паника.
Трябва да признаем обаче, че Божидар Йонов участва и в една втора, далеч по-напрегната в неизвестните си, игра и тя принадлежи изцяло на ХХІ век. Работите му се разполагат едновременно в три, конкуриращи се за доверието ни, реалности – физическата, заявена чрез фотографията, художествената, минала през рисуването и плаката, и виртуалната, вкарана от компютъра. И знаете ли какво ни казва Божката, човек с доказана способност да успокоява? Само заради собствената ни изнервеност ни се струва, че има конфликт между тях; напротив, те със скърцане на зъби и фойерверки са станали една реалност, която ние вече обитаваме. И ако не точно ние, то по-младите от нас със сигурност. А знаете ли кое й е най-хубавото на тази реалност „три в едно” – че истината и изкуството в нея с изненадваща лекота си разменят местата. Какви ще са последствията за истината, не ни е работа да обсъждаме тук, но няма съмнение, че изкуството на ХХІ век ще търси ново битие, различно не само от кавалетните, но и от последвалите ги неконвенционални форми. Най-малкото, защото разклатеното още от Уорхол деление между униката и тиража отиде в историята заедно с мокрите процеси във фотографията или аналоговото производство и разпространение в телевизията. И актуалният въпрос сега е кои са техниките и материалите, които ще му дадат това ново битие, кои са брендовете им и човешките лица зад тях?
Затова ми се струва, че в Експоцентъра на EXPO PRINT & IMAGING изложбата на Божидар Йонов намира не само свой дом, но и контекст, който да помага на разбирането й. Както пък позитивистичната ведрост, идваща от щандовете с експонатите, намира в изложбата своето магнетично.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”