Български  |  English

Отупване на страха

 

Труман Капоти. Дървото на нощта и други истории. Превод от английски Милена Попова. ИК “Колибри”, С., 2009, цена 14 лева

 
Двайсетина разказа, писани между 1943 и 1982 г., в които невероятният стил на Капоти изящно рисува обикновени хора с необикновени качества.
„Дървото на нощта”, да речем, разказва пътуване в нощен влак към Алабама: студентка дели душно купе с попрецъфтяла алкохоличка, чийто спътник е леко плашещ глухоням мъж с вид на състарено дете. Двамата обикалят страната, изнасяйки представление, гротескно наречено „Възкръсването на Лазар”. Младата Кей е в капана на среща, която я изправя пред детските й страхове. Страхове, чиято завеса е повдигана през нощта от кривите клони-нокти на дървото.
... Ето ги героите на Капоти, белязани с драматизъм и силни емоции, които оставят у четящия почти физическото усещане за присъствие – виждам изумлението на г-жа Мансън, когато осъзнава разпадащата се ненужност на палтото от норка, пробутано й от изпаднала бивша богаташка; виждам бездънния ужас на старата самотница от „Мириам”, преследвана от малко момиче с бели коси. Изпълва ме съчувствие към кльощавия Апълсийд, който се появява неизменно с вечния си червен пуловер и протрити панталони, за да познае броя на монетите в „Шише сребро”, следван от сестра си Миди, мечтаеща за хубави зъби и филмова кариера. Хуморът на Капоти превръща в карикатура образите на южняшките лели Юнис и Оливия Ан в „Моята гледна точка” - всяка със своите лудости, злоба и сякаш неизчерпаем запас от средства за психически тормоз над злощастния им зет. Художничката с крайно крехка душевност в „Безглавия ястреб” предизвиква катарзис у уредника на малка галерия; „Господин Злочестие” е странен мъж, който изкупува сънища така, както се изкупува амбалажна хартия.
Капоти рисува обикновени хора – такива, каквито срещаш на всеки ъгъл, без да ти направят впечатление - и им придава странност чрез толкова изящни думи и изрази, че всяка баналност придобива фантастичните очертания на приказка, разказана вечер пред камината. И във всяка от тях той безплътно наднича, скрит зад второстепенни герои – утешител, разбиращ, опрощаващ. Животът е прекалено интересен, но е твърде кратък, за да можеш да вземеш всичко от него. Затова вземаш това, което можеш.
Разказвач от класа, в „Дървото на нощта” Труман Капоти отупва от спомени старите страхове. Без да съди и осъжда. Самият той – грешен по толкова показатели – гей, луд, самоубиец, гений – е всичко друго, но не и съдник. И докато може да променя живота с изящните си думи, съвети или помощ, той няма да бъде сам.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”