Български  |  English

АмБъл-възможности

 

Деветият фестивал на американо-българската музика – AmBul - започна по неочакван, оригинален начин и на неочаквано място – с кларинетния квинтет на Военновъздушните сили на Съединените щати в “Американския ъгъл” на Столичната библиотека.
Атмосферата на общност, на взаимна обмяна на идеи се създаде още на този концерт, в който Добри Христов звуча до Скот Джоплин – и никак не бе шокиращо! Играта бе в центъра на фестивала и това не го направи по-малко значим. Смяната на пространства бе част от тази игра, което създаде различна диаспора на неговите послания. Нататък продължава нашият фестивален наблюдател.
К
 
Дори само част от концертите потвърдиха търсенията на организаторите – фондация “Арденца” (трябва да се подчертае активното участие на Джефри Дийн и Даниела Дикова). Целта на фондацията е да стимулира създаването и разпространението на нови образци камерно музициране, осъществена сега изключително успешно със съдействието на редица български, американски и чешки институции. Ето няколко от акцентите в програмата – репертоарни и изпълнителски. Първия бих определила като импровизационен, в който игровото начало е в основата на композиционния и изпълнителския процес. „Веселяшки парчета” – това заглавие точно отразява характера на концерта от 4 октомври в Първо студио на БНР и поради нестандартността си заслужава специално внимание. Идеята за забавление и на композитори, и на публика, за преднамерена изненада в процеса на музициране е водещата. В случая механизмът на правенето е сходен с игрите, в които всеки следващ участник прибавя дума, цвят, музикална структура, без да знае какво точно е поставил предишният участник.
Основното ядро и импулс в изграждането на конкретната програма е експериментът на четирима американски композитори. През 1944-45 Хенри Кауъл, Джон Кейдж, Върджил Томсън и Лу Харисън написват „Party Pieces”, название, което може да се тълкува двойнствено – като частичност и забавление. При създаването на „сонорни тела” всеки автор нотира такт, прегъва листа по тактовата черта и върху празната страна поставя още две ноти, за продължение от следващия музикант. Така се получават 20 пиеси, някои от тях с продължителност няколко такта („кратки и още по-кратки”, според въвеждащите думи на Дийн). Те са за състав от флейта, кларинет, валдхорна, фагот и пиано или за част от него.
Хронологията на идеята за концерта отвежда половин век след създаването на „Party Pieces”. Именно тогава Румен Бальозов ги открива, търсейки репертоар за концертите на ДНМБ, но едва сега те и българските им продължения прозвучават в София.
Българската част от концерта е инициирана от Бальозов с реализация като отделна композиция, но и като надграждане на вече съществуващата. Така се създават „Party Pieces” 2 и 3. Четирима български композитори с вкус към импровизацията и опит в експеримента създават своя обща композиция. Те се запознават със структурата на американския оригинал, но избират друг инструмент, изграждайки самостоятелно неговата партия. Румен Бальозов предпочита виолончело, Михаил Големинов – баскларинет, Андриан Первазов – обой, Юлия Ценова – контрабас, а „отговорността” за намесата на пианото изцяло поема Бальозов. Резултатът е впечатляващ, въпреки първоначалните съмнения и на самите композитори. Постигната е хармония в колективното творение, в дозирането на плътно и рехаво, в редуването на различни движения и характеристични епизоди, в уплътняването и разреждането на инструменталните конфигурации. Вероятно „регулирането” на случайности е неслучайно - не само поради професионалния опит в сходни музикалноигрови ситуации и отвореност за нестандартни решения. Може би то произтича и от толерантността да не натежи отделно написаната партия, новата композиция да се съобрази с американския оригинал и да се предвидят възможностите за развитие.
Втората част на този концерт продължи експеримента с друг игрови проект – „Кобра”, на много известния американски композитор Джон Зорн, но... „по нашенски” – като намигване към възможни претенции на пуристите етноцентристи. Не стана ясно защо точно е „Кобра”, но в случая важното е, че импровизацията разчита и на хибридност от следващо ниво – между различни музикални пластове, условно възприемани като класика (в изпълнение на Галина Койчева – цигулка, и Нора Калчева – електрическо виолончело), джаз (Росен Захариев – тромпет и ударни, Валентин Геров – виола, Венцислав Диков – китара, Румен Тосков – пиано) и етно (Десислава Димчева и Анджела Родел – вокал, Иван Христов – кавал, Валери Димчев – тамбура). Музикалната матрица се изгради от джаз-трио в диалог с другите музикални пластове, а заиграването между тях се ръководеше от „гейм мастера” Джефри Дийн. Неговото решение за софийското изпълнение се ражда в Берлин (2004), където „Кобра” се „играе” под личното ръководство на Джон Зорн. Кулминацията на игровите ситуации се осъществи във финала, в който се включи и публиката, запасена с всевъзможни свирки и пискуни.
Следващ фестивален акцент продължи практиката на юбилейните чествания, посветени сега на Васил Казанджиев (1934), Джордж Кръмб (1929) и Бохуслав Мартину (1890-1959). В залата на СБК прозвучаха две майсторски, емблематични произведения на Казанджиев (Струнен квартет № 3 – 2003) и на Кръмб („Черни ангели” – 1970). Първото бе определено от автора си като автобиографично, отразяващо световъзприятието на един „живот в преход”, и то следва логиката на развитие от динамично начало към умиротворен финал, сякаш отделен от този свят и потапящ се в първозданното. Втората творба е свързана с усещанията от времето на войната във Виетнам и представя програмно-звукови алюзии по пътя между Дяволското и Божественото. Кръмб е известен с особения си интерес към необичайните тембри (тук специфично звукоизвличане на ударни, кристални чаши), нумерологията, неконвенционалното използване на инструментите (смяна на положението при свирене, нетрадиционни плектруми), които заедно с колажна техника (цитати, например на Dies Irae) подплътяваха многогранната конструкция и програмността на цялото.
Концертът в камерна зала „България” беше посветен на Бохуслав Мартину със специален фокус върху творби от неговия американски период. Именно камерният жанр е особено любим на композитора, защото той се чувства най-комфортно в него. В програмата прозвучаха фактурно изчистеното Трио за флейта, виолончело и пиано (1944), бравурните и стилистично обобщени Три чешки танца за две пиана (1949) и Струнен квартет № 7 (Concerto da Camera – 1947), който е сред най-често изпълняваните камерни опуси на Мартину и бе кулминация на целия концерт.
Като трети акцент и постижение на фестивала бих посочила привличането на млади изпълнители, които, наред с вече познати и утвърдени имена – Даниела Дикова, Нина Асимакопулос (САЩ), Роксана Богданова и струнен квартет „София” – представят едно ново поколение с усет към съвременната музика. Специално трябва да се подчертаят високите музикантски качества и перспективност на музикантите от Струнен квартет „Фрош”, създаден 2007, но вече с широк репертоар, различни концертни изяви и награди.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”