Български  |  English

Новата "Нирвана"

 

Нирвана от Константин Илиев. Постановка Иван Добчев. Сценография и костюми Венелин Шурелов. Музика Асен Аврамов. Участват Христо Бонин и Ирмена Чичикова. Първи спектакъл от програмата “Играем Константин Илиев” на Драматично-кукления театър “Константин Величков” – Пазарджик. Премиера - 8.10.2009 г.
 
Наклонена плоскост води до нещо като врата. Мрак изгражда и прониква в пространството на малката сцена. Леко осветен, един мъж топи краката си в леген с вода. Той е по бельо, отпуснат, отплеснат по нещо неясно, но което очевидно го гнети. Нощ е. Лунна нощ, защото през полумрака на сцената преминават дискретно някакви сенки на облаци, които внасят допълнителна тревожност. Може би е пълнолуние; и може би затова никой – нито Жената (Ирмена Чичикова), нито Мъжът (Христо Бонин) - в къщата не може да заспи. Причините при двамата са различни. Това е една от онези нощи, в които искаме да постигнем някаква яснота за това как и защо живеем. Тягостна нощ… И за двамата. Мъжът иска просто да се отпусне, утре работа го чака. Казва, че е имал един добър, спокоен, обещаващ ден и иска утре пак да е такъв. Но Жената не иска и утре да е като днес, защото е имала пореден ден на предусещане за катастрофата на чувствата си към Мъжа. Не й е за пръв път, но не вижда смисъла това да продължава. Любовта й към Мъжа е единственият смисъл на живота й. Съмненията й в ответните му чувства водят до желание да намери изход: аз или той трябва да напуснем този свят. Друг изход е немислим. (Жените обичат различно от мъжете…)
Тази нощ тя ще играе една рискована игра, но се надява чрез нея да разбере истината за двамата. Сега е нейното време – нощта на истината. Тя играе, залага капани, подхвърля кърпичките на въпросите си, а той, виждайки как саморазрушителността й набира скорост, отклонява всячески устрема й, защото разбира, че в стаята “безбрежно, бездънно” нахлува смъртта.
Няма смисъл да разказвам пиесата – отдавна призната за класика в драматургията ни.
Христо Бонин играе Мъжа с неочаквана сдържаност (сякаш загърбил любимите си комични роли), с мигове на самоирония, на уморена търпимост. Той я уверява в любовта си, но би могъл може би и без нея. Жената - не би могла. Те имат различни залози в играта-живот, в любовта-омраза и само краят им ще ги слее най-сетне в едно, в нирвана.
Ирмена Чичикова играе Жената някак остро, отдадено, като в полет от трамплин, без резервен ход, самоубийствено. Тя сякаш дарява с ласка Мъжа за последен път. В черната си рокля, неспокойна, нервно усмихната, но и избухлива, обсебена от една мисъл, от една натрапчива идея да свърши, да намери покой, нирвана. Той има Македония, майка си, Мина, а тя има само него. При това го иска целия, отдаден само на нея. И затова не Тота, не подхвърлените й кърпички са причините за среднощния скандал. А мисълта, че ерозира, че се сгромолясва единствената опорна точка, на която тя се крепи – взаимността на любовта им. Тя трябва да вземе решение какво да се прави (съвсем като руските революционери, сред които била израснала). И го взема, докато крие заредения му пистолет.
Това не е постановка за Жената или за Мъжа. Това е сценичен и тревожен размисъл за трагичната невъзможност да се постигне пълното сливане, хармонията, да го наречем - “бялата нирвана” във взаимоотношенията между двама души.
Защото човек винаги може да си посади смокиня под прозореца, но как да засади нетленно блаженство и любов в душите на най-близките си!
Много добра пиеса, много умен и вчитащ се в текста режисьор, добри актьори – банална рецепта за интересен театър. Всичко това го имаше в Пазарджик. Както и две сякаш нови актьорски имена, чието развитие и успехи тепърва ще наблюдаваме – уверен съм! - с нарастващо възхищение.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”