Български  |  English

Новите медии – естетическото заменя ли етическото?

13 октомври 2009, Червената къща. Представяне на изследването “Нови медии – нови мобилизации”.Дискусия на тема ”Променя ли се геометрията на социалното?”Представяне на новото онлайн списание „СеминарБГ”. Участници: Ивайло Дичев, Орлин Спасов, Константин Павлов – Комитата, Нели Огнянова, Леа Вайсова, Ния Нейкова, Юлия Роне

Изследването „Нови медии – нови мобилизации”, подкрепено от Институт „Отворено общество” – София, има за цел да отговори на няколко основни въпроса:
- как би изглеждала картата на зоните, в които възникват алтернативни мобилизации – кои са тези места и кои са тези групи (за целта са изследвани Vbox7, YouTube, Facebook);
- какви канали на комуникация ползват тези групи, за да се мобилизират;
- каква е връзката между онези, които правят така наречената top-down политика, и групите, които ползват новите форми на комуникация, разчитащи на хоризонтално участие (за целта е изследвано как партиите са използвали възможностите на интернет около изборите за европарламент и за НС).
Според Ивайло Дичев, геометрията на социалното се е променила и промяната е свързана с прехода от broadcasting към network. Ефектът от това се обяснява с проблема за деинституционализацията на света и с открояване ролята на неформалните връзки между хората. От една страна, избликналата гражданска енергия може да превърне блогърите в институция и те да започнат да функционират като Петко Бочаров, пошегува се Дичев. От друга страна обаче, е възможно и размиване на твърдите институционални граници и приплъзване между частното и публичното – тук Дичев даде пример с публичните изказвания на политици пред традиционните медии и техните текстове в блоговете, в които се съдържат и непроверени, несанкционирани информации. Дичев подчерта, че голяма част от изказванията в интернет са крайни, расистки и сексистки, но че контролът остава под въпрос, тъй като общата тенденция е за флуидни закони и меки институции. Тази гледна точка бе оспорена малко по-късно от Нели Огнянова. Тя като цяло зае критична позиция по отношение на активността в интернет, подчертавайки липсата на култура на участие и припомняйки, че демокрацията е информиран избор, което означава, че, за да участваш в нещо, трябва да си и вътрешно, но най-вече и телесно ангажиран.
Малко преди това Ивайло Дичев говори за една парадоксална закономерност – най-активните партии в интернет – Зелените и десните - имали най-малък резултат на изборите. Във връзка с това Дичев напомни застъпваната от някои анализатори хипотеза, че мрежата действа контрапродуктивно – пускаш послание и така изразходваш гражданската си енергия. Освен това културологът отбеляза, че в мрежата се харесват най-вече безкористни, спонтанни и честни послания, зад които не се разпознават политически интереси.
„Този възход на мрежовата комуникация измества политическото от сферата на разума към сферата на страстите. Виждаме как някакви стихийни каузи заразяват хиляди хора, будят смях и отвращение, но после изчезват, както са възникнали. Интерпретацията на дадено нещо като безкористно, спонтанно и гражданско минава през разобличаването на политическото като такова, т.е., всяка гражданска инициатива трябва да е антиполитическа, защото всяко политическо обединение е лошо. Но там, където няма организация и няма дисциплина, човек трудно би си представил как да се постигнат някакви цели. Може би трябва да мислим за стихийно гражданство, отвъд всякакви организации и институции”, коментира Дичев.
От своя страна блогърът Константин Павлов-Комитата говори за големите бъдещи възможности на политическите щабове, имайки предвид, че според най-оптимистични оценки ползващите у нас интернет са 3 млн., а участващите на избори – 4 млн. Друга важна информация за политическите пиари, която Комитата сподели, бе, че информиращите се само от мрежата са 8% - малко повече от процента, необходим на една партия, за да влезе в парламента...
И докато Комитата споделяше оптимистичните си виждания за бъдещето на занимаващите се с политика, културологът Дичев говори за замяната на етическия и морален ангажимент от естетическия. Той обясни, че начинът, по който някога се е правила политика, вече изглежда твърде сериозен и скучен и заради това днес като успешна се представя новата медийна среда, която привлича големи групи от хора с маскаради, шум и много забавни форми.
Любопитно бе и мнение от залата, че новите медии засилват индивидуалната свобода, която, уви, невинаги води до качествен диалог и до силно социално чувство за общност.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”