Ходене по буквите , брой 36 (2563), 22 октомври 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Амос Оз. "Как да излекуваме фанатик". Превод от английски Маргарита Терзиева. ИК "Millenium", С., 2009, цена 6 лева
Ще го кажа веднага: на тези две лекции им приляга да бъдат Нобелови. Те са придружени от увод на нобелистката Надин Гордимър, чийто постколониален опит точно преценява трезвото гражданско размишление, анекдотизма, налагащата се от само себе си корекция - "Правете мир, а не любов"... Всъщност Амос Оз смята, че близкоизточната война не е нито религиозна, нито междукултурна, а прост имотен спор. Затова разводът между палестинците и израелците е неизбежното решение, просто общият апартамент трябва да разделен. Според него, (...) в реалния живот най-жестоките конфликти са именно възникналите между жертвите на един тиранин. Децата на жестокия баща не винаги се обичат. Много често те виждат един в друг образа на страшния родител". Този ужасен родител е Европа - с колонизацията и експлоатацията на арабския свят, с безпрецедентния геноцид над евреите. В есето, дало заглавието на книгата, Оз преди всичко прославя живота, унищожаван от слепите борци за справедливост. Тук като доводи срещу фанатизма служат брилянтни анекдоти като типологията на еврейските майки: "Изяж си закуската или ще те убия", или "Изяж си закуската или ще се самоубия"; сравненията на старата госпожа Оз между евреи и християни ("Християните вярват, че месията някога е бил тук, на Земята. Евреите твърдят, че идването му тепърва предстои. И тази разлика предизвиква толкова гняв, преследвания, проливане на кръв, омраза... Защо? - продължи баба. Защо просто не изчакаме и да видим какво ще стане?"). На финала в интервю Амос Оз призовава за създаването на Орден на чаената лъжичка, с която да излеем вода срещу пламъка на бедствията: "Да, знам, че чаената лъжичка е малка, а пожарът е огромен, но ние сме милиони и всеки разполага с чаена лъжичка. (...) Призовавам хората, които споделят мнението ми, да не бягат, да не пишат писма, а вместо това по-добре да действат, макар и с чаена лъжичка, да тръгнат по улицата с малка чаена лъжичка на ревера, за да разпознаваме, да знаем, че сме заедно, в едно братство"...
 
Юрий Андрухович. "Московиада". Роман на ужасите. Превод от украински Албена Стаменова. ИК "Парадокс", С., 2009, цена 15 лева
Михаил Бахтин не само би се веселил с този чудовищен текст, но и би актуализирал своите наблюдения върху културата на телесната долница и карнавала. Андрухович се гаври като писател със студентското общежитие на Литературния институт "Максим Горки", като украинец с истерията на (пост)перестроечната Москва, с ченгесарската непохватност на литераторите... Всъщност, увличащ текст, от който можеш да се сдобиеш с махмурлук или да се научиш на класическите руски мурафети в разрушаването на здравия смисъл. При това на финала на “Московиада” карнавалът от похват се превръща в тема, в която отзвучават мощните политически обертонове на сарказма на Андрухович (Хердерова награда за 2001 г.).
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”