Вградени ноти (музикални записи), брой 36 (2563), 22 октомври 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: Забравен заради популярността си
Български  |  English

Забравен заради популярността си

 

FrancoAlfano, Cello Sonata, Concerto for Violin, Cello and Piano
Samuel Magill, Cello; Scott Dunn, Piano; Elmira Darvarova,Violin
2009 Naxos
 
Франко Алфано (1875-1954) е композиторът, който довършва “Турандот” на Пучини след смъртта му. Преди този двусмислен за кариерата му факт, Алфано е бил човек с признание като пианист, композитор, професор, автор на добре приемано творчество, впрочем и на операта “Възкресение” по Лев Толстой. Алфано е 50-годишен, когато най-добросъвестно и според това, което Пучини е оставил като скици и бележки (36 нотни страници), завършва “Турандот”. Усилията му Тосканини отхвърля по неговия си всеизвестен начин и на премиерата на операта спира дотам, докъдето Пучини я е писал (след смъртта на Лиу). Той просто не одобрявал финала. Неприязненият жест на всемогъщия диригент-авторитет изиграл негативна роля и като че ли допринесъл за забравата на Алфано, въпреки че операта още се играе с неговия финал. Ще припомня, че в началото на този век се появи друг финал на “Турандот”, дело на Лучано Берио. Сигурно ще има и диригенти, и интенданти, които ще го предпочетат. Засега повечето театри предпочитат установената Алфано-традиция. Но и името му доскоро бе популярно предимно заради финала на “Турандот”, много по-малко се познаваше неговото творчество.
Едва към края на ХХ век музиката на Франко Алфано изплува от забвение. Този композитор “работи” в услуга на тематичния традиционализъм. Това се чува веднага от компактдиска със записи, които фирмата “Наксос” прави – те са световни звукозаписни премиери. Изпълнителите са Самюъл Магил (виолончело), Скот Дън (пиано) и именитата българска цигуларка Елмира Дърварова, която отдавна живее в Съединените щати. Тя беше дълги години концертмайстор (първата жена-концертмайстор) на Нюйоркската Метрополитен опера, а сега е артистичен директор на Нюйоркския камерен музикален фестивал.
Две творби на Алфано са включени в изданието. В анотацията в буклета, написана от виолончелиста Магил, пише, че Алфано бил неокласик. Не знам дали това е точното определение, но в Концерта му за цигулка, чело и пиано има най-откровени български фолклорни мотиви. В този период от живота си Алфано се е интересувал много от творчеството на Кодай и Барток. Тричастната композиция е изпълнена за първи път през 1933 г. Тук тя оживява във виталното, но и изпълнено с финес и звуково разнообразие изпълнение на тримата известни инструменталисти. Едно изпълнение, което с култура и естественост в развитието разкрива спонтанността и чувствителността на композитора, резонираща на класическата за първата половина на ХХ век атмосфера. Има отделни моменти от концерта, които спокойно биха могли да бъдат приписани и на български композитор от това време.
Много романтична, като отзвук от музиката на границата между ХІХ и ХХ век, е Сонатата за виолончело (1925), също тричастна, която “разчита” на дългата красива фраза, на драматургичните обрати и която изисква пълнокръвен, драматично оцветен виолончелов звук, разумно вписващ се в разнообразната клавирна фактура.
Компактдискът е еднакво интересен и за търсещия меломан, който предпочита добре открояващи се и темброво оцветени мелодии, и за професионалния музикант, който малко познава творчеството на Франко Алфано.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”