Косъмче от четка (изкуство), брой 36 (2563), 22 октомври 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: Радикално
Български  |  English

Радикално

Свилен Стефанов, живопис

Свилен Стефанов, живопис, Галерия „Аросита”, 14 октомври – 3 ноември 2009

Галерията за стъкло “Аросита” не се различава особено по своята изложбена програма от много други малки частни галерии, където понятието за „съвременно изкуство” силно се размътва. Но напоследък като че ли постепенно и тенденциозно тази галерия преоткрива 90-те години в българското изкуство. След изложбите на Сашо Стоицов, Иван Кюранов, Краси Добрев, а преди това и на Росен Тошев, сега тя представя живопис на Свилен Стефанов.
Само споменаването на тези имена извиква у запознатите моментални асоциации с кръга около галерия XXL, с важните метаморфози, които търпи изкуството ни през това динамично десетилетие, с “неконвенционалните форми”, с хулиганския имидж и с агресивния стремеж към промяна на стереотипите, проповядван от онези артисти.
После повечето от тях се отказаха, избягаха или напълно загърбиха всичко, за да се отдадат на същите тези стереотипи. Техният радикализъм и недоволство останаха в 90-те като в капсула и повече не се развиха. Съвременното българско изкуство продължи по експортните си пътеки без излишен политически шум до пълно залиняване на критическите способности.
И сега близо 15 малки и средни по формат картини на Свилен Стефанов са окачени в галерия “Аросита” и се продават. Дали заради някаква глуха носталгия или заради самите работи, но това ми прилича повече на акция.
Две основни теми - „Влачене на труп” и „София 1944” - се повтарят ритмично в експозицията. Живописта е груба и грозна. Развива се от фигуративна към абстрактна и обратно с особено експресивен жест, с тъмни, черни и кървави тонове. Текстът е въведен директно в картината като вандалски графит, който маркира ясно темата и осмисля сюжетно всички останали елементи на композицията. Малките червени и черни силуетчета и червени самолетчета са загатнати съвсем символично, но текстът изключва всички възможности тази живопис да бъде объркана с изящно изкуство и организира моментално всичко в определен наратив или в панорамен пейзаж от птичи поглед, в критичен и дори пропаганден смисъл. Точно толкова недвусмислен, колкото е черепът с две кости, обрамчен от надписа „Сила чрез радост”, на фона на крайно неуместни цветни фойерверки.
Наистина, най-подходящите аналози на тази изложба могат да бъдат открити назад в хаоса на 90-те. Въпросът е възможно ли е отлежалият радикализъм да бъде експониран по най-кавалетен начин днес, без да се афишира с особен кураторски и концептуален апломб, да бъде харесан за подарък или за личната колекция? Тази ситуация може да произлезе най-хипотетично от една измислена утопична идея за съвремието: минали са почти 10 години, публиката и потенциалните купувачи вече са надживели своя еснафлък, образовали са се, възприели са процесите на съвременната ни сцена, припознали са живите и некласически автори като ценност. Съответно, събудено от интереса, тяхното творчество е преминало от тъмнината на неизживения ъндърграунд направо в лъскавите коридори на пазара. Така или иначе са прескочени и подминати от музеите, защо да не се появят в настоящето през неговите динамични комуникационни канали.
Реалността е доста по-противоречива. Може би от някакъв романтичен сантимент или раздразнен от критическото безсилие на художествената ни действителност, един теоретик и куратор се връща назад, рисувайки, но не към 90-те, не към бурните опити за неконвенционалност и нетрадиционност, а направо към 1944 и към историческите корени на всичко преживяно, необговорено и на безкрайното минало несвършено, в което все още живеем. Нарочно или не маскирана като обикновена художествена проява, тази изложба съдържа в себе си силна политическа реакция. Освен това тя може да се тълкува и като пореден симптом за ново активиране на художествения ни живот.
В последните години Свилен Стефанов се ограничи най-вече в пределите на текста, с който описва, документира и преподава на своите студенти в Художествената академия процесите и важните имена от историята на XX век. Изявата му като живописец сега е изненадваща, но абсолютно последователна по отношение на неговите тези като теоретик на кръга XXL, като автор на няколко книги за 90-те и като концептуален артист.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”