Български  |  English

Действителност, забулена в мрак

 

„Соло номер 2 – Честоти“ е внушителен с хипнотизиращото си въздействие спектакъл, постигнат с минимално количество танц посредством свръх концентрацията и издръжливостта на изпълнителя, както и оригиналното наслагване на пластове от повтарящи се кръгови движения.

Изненадите на хореографа се разлистват една след друга като беленето на лук. Публиката участва в пътешествие към неизвестността и се придържа към правилната посока, единствено подсказана от пътеводна светлинка като аварийна линия по пътека в самолет. Действителността е забулена в мрак, който потапя всеки един за повече от половин час в размисъл и индивидуално преживяване, подобно на психиатричен сеанс. На сцената се наблюдава определен вид енергия, която витае безспирно, като в живота.

Хореографът на спектакъла Брис Льору e стигнал до движенията чрез стриктно изчислени геометрични патрони, които предварително е изработил до детайли със завладяващо танцуващия ги Красен Кръстев. Интересно е да се види изпълнението и на самия хореограф. Всеки един от двамата усеща материята по свой специфичен начин и я внушава на зрителите различно. Непрестанните овални движения на корпуса довеждат изпълнителя до транс, а публиката до хипноза, размисъл, концентрация, а понякога - до пълен релакс. Крайности, зависещи от нагласата и опита на зрителя.

Въздействието от сцената се променя постепенно чрез звуци в тъмнината, чрез светлини с различна наситеност и форма, чрез вариации в темпата и обема на движенията. Образи, преминаващи от забулена реалност до загадъчна фантазия... От трансформираща се холограма до двустеблено космическо създание. Корените на това въображение са впити дълбоко в тайните на вселената. То оживява в своята цилиндрична среда, за да се превърне накрая в мистично кръжаща духовна енергия, съпътстваща точно преброената (до 50 – тия човек) публика на излизане от залата.

Липсата на излишество, плавната линия на движения, стройната структура и изчистената форма (умело издържана до края на спектакъла) допринасят за високо качествения, но трудно смилаем за широката публика спектакъл, който съвсем умишлено е лишен от всякакви емоции. Те биха изглеждали като излишна притурка към хармоничното единство между дух и тяло, обозримо и асоциативно, реално и фантастично.

Новите идеи в спектакъла, наред с тяхната интерпретация, отдалечават творбата на астрономическа дистанция от традиционния танцов спектакъл.

Футуристичната визия на „Соло номер 2 – Честоти“ като цяло е в абсолютен унисон с тенденциите на XXI век, когато започват да прозират все по-смели новаторски идеи в танцовия театър. А всъщност най-ценното на този уникален по рода си спектакъл е, че интерпретацията от видяното може да бъде толкова свободна и широка, колкото е и индивидуалният мироглед на зрителя.

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”