Български  |  English

Добрина без носталгия

Към сборника „Автономията живот” са възможни много подходи: можем по-плътно да осъзнаем неговото интригуващо пространство през възрастовия диапазон на интервюираните личности (стара и нова емиграция) или през социално-икономическия престиж на държавите, в които героите на "Автономията живот" са избрали да разгръщат своето всекидневие... Можем да разсъждаваме и върху цената, която са заплатили за своя, често принудителен, избор.

Има обаче един натрапчив образ, който прекосява всички беседи, осъществени от Олга Шурбанова - и това е образът на българския език. Езикът, на който те говорят с нея, езикът, за който се грижат и милеят, езикът, който е най-съкровената им връзка не само с роднините, но и с Родината. Разбира се, това преди всичко е езикът на тяхната младост и надежда. Този образ прережда всички други възможности да четем "Автономията живот"...

Защото „старомодният” език, на който говорят сънародниците ни, е наситен с достолепен дух, въпреки неизбежната политическа горест. Ние, които всекидневно живеем вътре в българската държава, често губим представата за своя фокус - и в резултат усещаме нищета и безпомощност. За разлика от нас тези, които наричаме с лекота "външни българи", имат своя отчетлив център извън себе си, в родината, която са погледнали по много по-сложен и противоречив начин във време, изтриващо националните граници и възраждащо националните стереотипи.

Затова и българският език на участниците в "Автономията живот" е преживян. И език без показност, макар всички герои на "Автономията живот" да са изявени българи в чужбина. Това е не само добър български език, но и език на добрината, на добрина без носталгия.

… Всъщност, и вторият том на „Автономията живот” нямаше да бъде възможен, ако събеседник на всички интервюирани не беше градски писател от ранга на Олга Шурбанова, която умее да скъси дистанциите, да зададе подходящия въпрос в подходящото време, да осигури най-почтената интелектуална драматургия на интервюто. И да прави своите емоционални залози във всеки текст, оставайки невидима встрани.

Някога лекомислено са смятали, че интервюто е жанрът на ленивите вестникари - просто седиш и записваш. Който обаче е бил с двата крака в този занаят, знае, че интервюто е най-трудното журналистическо приключение, защото изисква пълноценно впрягане на всички сили – и у разпитващия, и у разпитвания. Години наред чета в сп. "Ек" портретните интервюта на Олга Шурбанова с истински респект, защото тя умее да говори топло, без топлотата й да засенчи взискателния й ум. Вероятно именно заради това иначе несловоохотливи и направо немедийни събеседници се отпускат пред Олга и вслушаната й дарба. Защото авторката има ухото на музикант в едно съвсем не музикално време. И е готова да усети не само страданието, но и авантюрите на своите герои.

В такива случаи винаги се очаква говорещият да произнесе списък с имена на участници в книгата. Не, няма да го направя. Ще кажа само, че това са хора от класа, които възраждат собственото ми национално чувство.

 

Бел.ред. Думи от представянето на сборника интервюта на Олга Шурбанова „Автономията живот”, издаден от Агенцията за българите в чужбина (16 септември 2009).

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”