От въздуха подхванато (радио), брой 34 (2561), 07 октомври 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: Интервю с Юзеиров
Български  |  English

Интервю с Юзеиров

26.09.2009. На тази дата беше учредена политическата партия Мюсюлман демократичен съюз. Този ден ще остане в историята на мюсюлманите в България като последния зимен ден от 130-годишна зима. На 26.09.09 се появи първата пролетна птица, която предвещава идващата пролет. Дори и пролетта да не дойде веднага и първата птица да не оцелее, след нея ще дойдат други, по-многобройни и силни.

 

Това са думи на Юзеир Юзеиров, публикувани в сайта на "Българския червен полумесец" – предишната организация на братята от Славяново, която предизвика скандал преди три месеца. Когато потърсих за интервю Али Юзеиров, лидерът на Мюсюлман демократичния съюз, той потвърди, че брат му е автор на "пролетното“ виртуално послание. Юзеир, на който през цялото време беше отредена ролята да говори по-радикално, след като бързо се прибра в Белгия, трудно си вдига телефона.

Затова миналата седмица трябваше да се обърна към Али като възможно най-компетентния тълкувател на "пролетните метафори". На първо четене играта на метафори не помогна особено: Преди 130 години нито съм бил жив, нито пък знам как са живели. Когато видим първия щъркел, се радваме, че пролетта идва. Но боязливостта да демистифицираш посланието, както и отказът да продължиш логиката му, е поредното силно доказателство, че спункът на Юзеирови е зле изигран сценарий на припрени стратези. Единственият ми успех беше финалното признание за партийното строителство: Всичко започва от София.

Какви въпроси да задаваме на г-н Али Юзеиров? Трябва ли изобщо да го търсим за събеседник? Поредицата истерични интервюта, предимно телевизионни, а и напразното взиране в неслучилата се ексцесивност „на терен” в Славяново, за дълго време ни отдалечи от възможността да разкрием генезиса на спунка. Журналистите формулираха далеч по-радикални хипотетични искания на Мюсюлман демократичния съюз във въпросите си, отколкото първоначално обявените от братята; и в последните си интервюта Али придоби образа на „доброто ченге”, което опровергава катастрофични сценарии.

Отново трябва да маркираме още един пропуснат шанс за радиото, в случая – най-удобната медия за демистифициране на подобни политически димки. Липсваше добрият репортаж от Славяново, майсторството на фичъра, който успешно разграничава истерията от историята. Липсваше доброто журналистическо разследване, тъй като интригата не свършва в Славяново. Изключенията: коментарът на Бистра Узунова от Дойче веле „Национализмът като гръмоотвод“; аналогията Самоа – Славяново на Кирил Вълчев от „Седмицата“ на Дарик; ироничният седмичен преглед на Божан Петров в „Деконструкция“ на програма „Хоризонт“.

А тоталната политическа (че и граматична) неподготвеност на Юзеирови е най-силният аргумент защо трябва да бъдат търсени за интервюта – при толкова ниска компетентност, пукнатините в припрения сценарий можеха да лъснат по-лесно.

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”