Думи срещу думи ( литература), брой 34 (2561), 07 октомври 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: Завръщане на една библия
Български  |  English

Завръщане на една библия

Василий Гросман. Живот и съдба. Превод от руски Здравка Петрова. Изд. Факел експрес и Жанет 45, Пловдив и София, 2009

 

Историята познава много автори, арестувани заради своите книги. Тук обаче се срещаме с една книга, която е арестувана, а нейният автор – оставен на свобода. В началото на 1961 г. двама цивилни полицаи нахлуват в дома на Василий Семьонович Гросман и прибират всички копия на неговия току-що написан роман заедно с черновите, ескизите, бележките, та дори и с лентата от машината. Бившият военен кореспондент и автор на една епична трилогия, на повести и разкази Гросман, тръгва да моли свобода за своята книга. Напразно се опитва да обясни в писмо до Хрушчов: „Моята книга не е политическа. Доколкото ми позволяват ограничените сили, говоря в нея за хората, за тяхната мъка, радост, заблуди, смърт.” Всички усилия обаче остават напразни. Отговарят му, че тя може да бъде публикувана, само че... след 200-300 години. Вероятно толкова е смятал, че ще живее всевластният цензор. В действителност, романът излиза за пръв път през 1980 г., макар и в Швейцария, през 1988 – в Съветския съюз и през 1990 – в България по страниците на списание „Факел”. Неговото спасяване само по себе си е приключенски роман: едно от копията успява да укрие поетът Липкин, Андрей Сахаров го преснима на микрофилм, а Владимир Войнович го изнася тайно в чужбина. Конспирацията на победените успява да надживее арогантната сила на победителя. Самият Гросман не престава да мисли за своя роман. През следващите години той непрекъснато прави поправки, макар че всъщност няма върху какво да ги прави. Помагат му феноменалната памет и онези десет години, в които е писал романа. Скоро след това, през 1964, умира от рак на бъбреците, без да види дори поправките, нанесени на хартия.

Първият въпрос, който би си задал всеки днешен читател, е какво толкова страшно има в тази литературна творба, какво и как е казал по нейните страници авторът, особено ако го сравним с други от забранените книги на съветското време? Парадоксално изглежда, но Василий Семьонович всъщност е написал в своето писмо до Хрушчов самата истина: неговата книга не е политическа, тя дори не е сатира, кодирана като гротеска, абсурд или откровена фантасмагория, както правят немалко автори. „Живот и съдба” е класически реалистичен роман-епопея на живота от първата половина на 40-те години. Нерядко го сравняват с „Война и мир”. И наистина, той прилича на него: огромно и сложно повествователно цяло, в което се преплитат множество сюжетни линии, всяка от тях представена чрез своя група от персонажи; линиите започват самостоятелно, протичат донякъде, пресичат се, прекъсват, избликват отново... Десетки, а може би стотици герои населяват страниците на книгата; опитът да бъдат запомнени, особено ако четеш с по-голяма скорост, предизвиква световъртеж.

Със своите близо хиляда страници романът говори за едно друго време на читателските нагласи и навици. Той обаче може да бъде разбран и като енциклопедия на нравите и на социалните отношения между съветските хора по времето на Отечествената война. Сюжетът проследява житейския път на няколко основни герои, като ни отвежда ту вътре в обсадения Ленинград, ту на фронта сред неговите бранители, дори в щаба на висшите офицери, ту в ешелон със съветски евреи, откарвани към германските концлагери... Преживяваме драмата на талантливия физик Виктор Павлович Щрум, разсъждаваме заедно със стария комунист Мостовской, осъзнаваме „нормалната” низост на времето чрез поведението на партийния апаратчик Гетманов и неговите другари... Както изглежда, някогашният Йосиф Соломонович Гросман е замислил своя „Живот и съдба” не само като правдива епопея, но и като своеобразна библия на своето време. Може би така и трябва да го четем.

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”