От пръв поглед ( кино), брой 34 (2561), 07 октомври 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: Шанел сред декаданс
Български  |  English

Шанел сред декаданс

“Коко преди Шанел” (Coco avant Chanel), 2009, Франция, режисьор - Ан Фонтейн, сценаристи: Ан Фонтейн, Камий Фонтейн (по книгата на Eдмон Шарл-Руа); продуценти: Филип Каркасон, Каролин Бенжо, Карол Скота; оператор: Кристоф Бюкарн, музика - Александър Деспла, костюми - Катрин Летерие, в ролите: Одри Тоту, Беноа Полвоорд, Алесандро Нивола, Емануел Дево, Мари Гилен, Пуис Гилен, Мари Гилен и др.

Разпространител - Форум Филм България/Films Distribution

Премиера - 2 октомври 2009 г.

 

“Модата отминава, но стилът остава” е сред афоризмите на най-влиятелната жена в модата – Габриел (Коко) Шанел (1883 - 1971). Пророчески думи – почти всичките й открития, като малката черна рокля, дамския клош панталон, костюма Шанел или парфюма Chanel №5, са все още не само валидни, но и връх на елегантността. Наложила се съвсем млада в началото на ХХ век, свлякла стереотипите от дамското облекло, Шанел създава не просто марка, а културен код, издигнал в култ красотата, свободата, простотата.

Тя продължава да бъде един от символите на Франция. И е наистина смайващо, че чак тази година, без конкретен повод, се появиха наведнъж два филми за нея.

“Коко преди Шанел” разказва за нейните най-ранни и най-безрадостни години – в сиропиталището в Обазин и в пансиона Нотр Дам към манастира в Мулен. Времето там е сведено до няколко епизода, но показва как малката Габриел (Лиза Коен) се учи да чете книги, да подшива и крои. Филмът деликатно подсказва как черно-бялото в униформите и строгостта на архитектурата се отпечатват в подсъзнанието й завинаги. Както самата твърди, “Модата е като архитектурата - въпрос на пропорции”. Тоест Шанел, макар занапред да крие произхода си, през доминиращите колорит и форма в творчеството си, фактически никога не се разделя с мизерното детство.

Виждаме Габриел (Одри Тоту) в магазин, а вечер – пее “Ko Ko Ri Ko” “Qui que vu Coco” в кръчма със сестра си Адриан (Мари Гилен). Те са единствените песни, които знае, при това ги изпълнява безпомощно, но е толкова жива и магнетична, че всички й се радват и шампанското се лее. Един от посетителите е възрастният плейбой Етиен Балзан (Беноа Полвоорд), който всъщност я кръщава Коко. Запленен от кльощавото момиче с властен поглед, той я кани в аристократичното си имение край Компиен. Коко отива. Мизерията е зарязана. Но попада в епикурейски вихър от алкохол, разгул и коне, а тя седи в някой ъгъл и чете или крои ли, крои... Ножицата и нейната фантазия превръщат мъжки панталони, яки и маншети в елементи на дамски тоалети. Сред натруфените жени Коко изглежда като елегантно момче в черно-бяло. Това й казва влюбено друг плейбой – очарователният млад англичанин Артър Бой Капъл (Алесандро Нивола), когато вече е хлътнала по него. Тя пък си казва: “Не само е красиво, но и удобно”. След като сваля корсета, Коко започва да мисли и върху формата на шапките. Стилът й се оказва заразителен за дамите наоколо. И така, сред балове, дъжд, коли, любов, цигари, както е високомерна и дръзка, тя започва да се прочува. Премества се в Париж. Подстригва си косата. Тича по пижама подир Бой с колата. А после, както гледа комедия в театър, узнава, че е загинал в катастрофа... Остава й работата... Очаква я славата.

Одри Тоту е ослепителна в ролята на младата феминистка Коко - обект на двойно мъжко желание, но не и на сериозни намерения. Настръхнала, свита, отчуждена, тя се променя с влюбването в Бой - колкото по-сигурна е, че няма да се омъжи за него и все по-амбициозно напредва в модата, толкова по-женствено сияе лицето й. А когато са двамата, най-често са снимани в профил...

Филмът скучновато възстановява биографията на Шанел и е прекалено умозрителен, но пък излъчва декадентска чувственост. Заснет е живописно а ла Реноар и стилизиран а ла Шанел. За изящната атмосфера допринася и красивата музика на Александър Деспла. Финалът обаче радикално се откъсва от филма с клипова хищност – манекенки дефилират по стълба, а Коко, с прословутия си костюм и перлите, седи сама сред огледала, спомня си Бой, избледнява и става черно-бяла...

Ако не ви се гледа този филм, можете да изчакате следващия - “Коко Шанел и Игор Стравински” на Ян Кунен. Режисьорът предполага радикален разказ, адекватен на Шанел. Кой знае...

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”