Български  |  English

Обичайте театъра. Поне не му пречете с глупости!

Казусът е така нелеп, така абсурден, че мислех да напиша нещо като памфлет, нещо от жанровете на сарказма, на гаврата.

След това реших, че все пак по-конструктивно ще е тези думи да са написани в прав текст, без вайкане, със сдържана горчивина. Само че това със сдържаността нещо все не се получава.

И така, с появата преди време на ‛Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси“, най-сетне се намери разковничето, посочен бе спъни камъкът, назована бе първопричината за бедите на българския театър днес! Това е – нека си го кажем направо, без заобикалки! - семействеността, шуробаджанащината, роднинските връзки!

Вече новите директори на държавни театри трябва да подписват декларации, че в тях няма да работят (на щат или на граждански договор) съпруги/съпрузи, деца, родители… и така до четвърто коляно. Строгостта на закона не допуска изключения дори за завареното положение. И започват драмите.

Много успешно работещата директорка на Варненския драматичен театър, за да не уволни мъжа си – известен български актьор, напуска поста си, който преди месец и нещо отново спечели с конкурс. Губи театърът – не само Варненският, но и българският театър, защото само за бездушния законотворец създаването и поддържането на продуктивна творческа ситуация е работа лесна, а осъществяващите я са лесно заменяеми. Само че не е така.

Директор на друг театър, след дългогодишен брак с водеща актриса в театъра, трябва да я уволни, ако иска да остане директор. Кой губи? Пак театърът, защото тази актриса няма да е сред звездите на сцената му.

Друг директор се е хванал за главата: ако освободи съпругата си и не може да я вземе на хонорар за доиграване – поне! – на петте спектакъла от афиша на театъра, в които съпругата му успешно играе, театърът трябва дълго време да спре да работи, да потърси ново разпределение за новите си постановки и т.н. Ако той напусне, може да се счупи трудно създалата си и не по-малко трудно поддържаща се ситуация на един от най-интересно работещите сега провинциални театри. Кой губи? Пак театърът ни!

Друг директор трябва да освободи съпругата си, която като помощник-режисьор в театъра без друго е средоточие на съмненията в корупция и злоупотреби.

Случаите могат да бъдат и повече…

Ето как нашият театър ще бъде между първите държавни институти, които на дело ще покажат, че България вече неумолимо се бори, а в театъра и се е преборила с корупцията.

Един закон, създаден, за да ликвидира държавата с явленията ‛батко и кака“, под общия си знаменател сложи и сфери, в които прилагането му може да бъде нелепо. При това не става дума само за театри, а за всички онези звена от духовната сфера, които са малки по обем, силно специфични и ограничени откъм мобилност на кадрите в рамките на дадено селище.

Представете си, че двама педагози се оженват и след време решават да отидат в малко селище, където учителският персонал е толкова малък, че е много вероятно след време един от двамата да бъде издигнат за директор. Другият трябва да напусне. Ако няма друго училище, при това търсещо специалист като освободения, както сега се пита: Какво правим?

В изпълнителските изкуства хората прекарват в репетиции и спектакли по-голямата част от времето си. Ако един оркестрант се увлече по своя колежка от оркестъра (нали не смятате, че това е невъзможно при затворените, но и не само там, общности), след време той не може да оглави дадения оркестър, тъй като ще обрече другия от двойката на безработица. Все пак, извън София на колко места може да намери приложение този висококвалифициран труд? Трябва ли талантлив актьор или актриса да спре да играе, ако иска партньорът в живота да се развива? Ще възразите: добре де, не е задължително някой от рода да е директор… Разбира се, че не е! Но знаете ли какъв огромен е дефицитът на ръководни кадри в културните институти днес? Трудно се съгласяват хората да стават директори, защото условията са обезкуражаващо лоши, средствата за дейност фактически липсват, трудно се намират млади и талантливи нови актьори при тези заплати и т.н. При проведените наскоро конкурси за директори за повечето места кандидатстваше само по един кандидат!

Поне за заварените положения да бе помислил законодателят. А очевидно е мислил, защото не е допуснал изход (заобикаляне на закона) чрез развод на съпрузите, записвайки: ‛съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство“…

Казаха ми, че на комисия при обсъждането на проектозакона министърът на културата Стефан Данаилов е посочил тези проблемни места в закона и е искал някакви изключения в сферата на културата. Вярвам, че така е било; и е тъжно, че комисията не се е съобразила с предложенията му. Ще ми се да вярвам, че новият министър и новата комисия, подкрепени от Съюза на артистите в България, ще бъдат по-умни и по-далновидни. И ще решават натрупалите се немалко проблеми пред българския театър, но с по-сериозни приоритети. Ако цирк ‛Балкански“ беше държавен, цялата му трупа трябваше да се уволни… А в нашия театър семейното предаване на професията, вътрешно съсловните бракове и т.н. са трайни традиции. И не в тях се коренят проблемите му, а в много други, по-важни проблеми, с които никой не иска да се занимава, а ни занимава с глупости и абсурди…

Никола Вандов


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”