Български  |  English

БАН и българските университети

Противопоставянето напоследък на тези две институции е нещо повече от глупост. Всеки учен в БАН е възпитаник на университет. Професионално или емоционално, той остава свързан с него. Значителна част от академиците и член-кореспондентите на БАН са видни настоящи или бивши университетски професори. Така е било през цялата 140-годишна история на БАН. Тя е свързвана завинаги с имената на колосите на университетската наука – професорите Александър Теодоров – Балан, Михаил Арнаудов, Любомир Милетич, Стефан Младенов. Трудно е да бъдат изброени всички. БАН е между онези, които най-много желаят България да има силни университети. Само тогава тя ще има силни и продуктивни учени. От друга страна, естествено е университетската наука да има в лицето на БАН равностоен и опитен партньор. Факт е, че много от академичните институти притежават много по-модерна и разнообразна научна апаратура. (В много случаи единствена в страната ни ). Друг съществен факт е, че БАН е успяла да изгради и да подържа широко мащабно и резултатно научно сътрудничество с водещи университети с почти всички европейски страни. Също и с престижни университети в Америка и Азия. Налице е много полезно сътрудничество между много от нашите университети и институтите на БАН. Струва ми се, обаче, че възможностите за непосредствено сътрудничество, контакти и взаимно проникване все още не са оползотворени до край. Нещо повече, свидетели сме на опити за насъскване един срещу друг. Въпреки че България се нуждае от силен и единен научен фронт.

Самата БАН едва ли претендира за пълно съвършенство. За съжаление, част от критиките са едва ли не хунвейбински. Безотговорно и недалновидно е да се мисли, че университетската наука трябва непременно, съвсем образно казано, „да мине през трупа“ на академичната наука, тоест, първо да се разруши онова, което е вече създадено.

Доста често тези становища се градят върху най-случайни примери, непроучен достатъчно чужд опит, а и върху неосведоменост. Истина е, че практически навсякъде по света има и извън университетска наука. Има и най-различни академии. Любопитен факт е, че отскоро независимите Косово и Черна Гора вече са изградили свои национални академии на науките. (Ако решат да ги разрушат, могат да разчитат на български доброволци).

В редици европейски страни (Франция, Испания, Италия) подобни на БАН в някои отношения са националните съвети за научни изследвания. Да не говорим за Германия, където държавата и Обществото „Макс Планк“ финансират мощни и световно известни извънуниверситетски институти. Нещо повече, според някои видни немски учени, чисто университетската немска наука търпи в момента повече критики.

Организационната форма е важна, разбира се, и е нормално да се обсъжда и усъвършенства. Но не по-малко важни са реалните резултати. С впечатление съм, че в Китай, например, в огромната си част науката е съсредоточена в Китайската академия на науките. А успехът на китайските учени и изумителен. Не е изключено в близко бъдеще азиатската наука да изпревари в някои области и американската.

Опитвам се да бъда обективен и мисля, че понастоящем трябва да се съобразяваме с реалностите. Както и да го въртим и сучем, в редица научни изследвания БАН е гръбнакът на българската наука и в много висока степен определя нейния облик в чужбина. Какво ще бъде след 20 години, не мога да гадая. Но да се градят стратегии, без да се отчитат днешните реалности, е щраусова тактика, тоест, заравяне главата в пясъка и затваряне на очите. Ще допълня, че една силна и модернизирана академична наука съвсем не е пречка за силна университетска наука, а тъкмо обратното. Общите проекти и сътрудничеството между тематично сродни институти и университети може да бъде от огромна полза. За това има достатъчно примери и доказателства.

Изцяло съм съгласен, че българската наука трябва да се стреми да бъде максимално полезна и свързана с българското общество и икономика. Не бива да се забравя, обаче, че не всеки научен продукт може да се сложи направо „на тезгяха“. Значителна част от дейността на университетите и БАН е много важна за съхраняване на българската духовна идентичност (изкуствознание, архитектура, етнография, културология и др.)

И още нещо. Увлечени в спорове кой е „по-най“, не бива да забравяме, че заделяните средства за наука, като част от брутния вътрешен продукт, са около 4 пъти по-малко от средното по света. Очертаха се ясно и две опасни тенденции: бягство на кандидат-студентите от основните природни науки (физика, химия и др.) и засилващо се бягство от научното поприще. Длъжни сме чрез взаимно разбиране и добронамереност да търсим решения на тези проблеми.

Оптимист съм и очаквам все по-плътно и все по-резултатно сътрудничество между българските университети и БАН. Сътрудничил съм с десетки колеги от различни наши университети и никога не съм се разочаровал. Основание за оптимизъм е и нарасналият фонд „Научни изследвания“ през последните няколко години.

Ще допълня, че споделям изцяло лични, тоест, несъгласувани с другиго становища.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”