От пръв поглед ( кино), брой 24 (2816), 26 юни 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: От нехранимайко - президент
Български  |  English

От нехранимайко - президент

След ексклузивните прожекции на „W.‛ по време на Киномания 2008, видени от малцина, никой у нас не се наема да разпространи филма за 43-тия президент на САЩ Джордж Уокър Буш.

След „JFK‛, посветен на убийството на Джон Кенеди, и „Никсън‛, Оливър Стоун отново е направил филм за американски държавен глава, а и с Буш са били състуденти в Йейл. Освен това, „W.‛ е първият в историята на киното, създаден за действащ президент – излезе на екран в САЩ през октомври 2008. И събра приличен боксофис. Прочее, преди „W.‛ неуморният радикалист Стоун направи и спорен филм за трагичния 11 септември 2001 – „Световен търговски център‛, но той бе съсредоточен върху преживяванията на двама пожарникари.

Заглавието „W.‛ идва от Walker – второто име на президента. Лайтмотивът на филма (и рамка) е колкото банален, толкова и физиономичен за Буш - празен стадион, където в началото играе любимия си бейзбол по екип, а на финала е с костюм. Действието, както в повечето американски политически филми, подскача във флешбек. В случая - между първия президентски мандат и младостта му. От Овалния кабинет през 2002, когато обсъжда с администрацията си „оста на омразата‛, Стоун ни запраща в далечната 1966, където Буш-младши е студент, гуляйджия, затворник, непрокопсаник... И времената (с фиксирани години) се редуват до края.

Обядвайки, президентът бърка Гуантанамо с Гуантанамера, а вицепрезидентът Чейни (Ричард Драйфус) му представя своята „доктрина за единия процент‛ и неизбежността от войната в Ирак... Виждаме и запознанството му с Лора Уелч, станала после Буш (Елизабет Банкс) – 1972, той е пиян кандидат за конгресмен, а тя – просветена библиотекарка и го нарича „дявол с бяла шапка‛. През 1986 Буш-старши решава да се кандидатира за президент и моли Буш-младши за помощ. Това се случва на 6 юли – рожденият ден на сина. На другата сутрин, с ужасен махмурлук, скъсва с алкохола. И не щеш ли, както бяга неизменните си 5 км, му се завива свят и му се явява... Исус. Оттук нататък е обсебен от вярата, а баща му става президент. И през 1999 идва „прозрението‛ - „като Мойсей‛ - Буш-младши решава да атакува президентския пост. Спечелва. Знаем какво се случва нататък. И следва кулминацията – Буш-старши се е разположил в президентския кабинет в типичната за сина си поза „ботуши на масата‛, а когато действащият държавен глава влиза, онзи изрича: „Фиаско‛. Оказва се, че това е нощен кошмар на Буш-младши. Но когато се изправя пред журналисти, преживява реалното фиаско – не може да отговори на нито един въпрос...

Оливър Стоун открай време се изживява, а и мнозина го възприемат, като вечно изопнатата съвест на Америка. И е майстор на безпардонното политическо предизвикателство – като демитологизация, манипулация, силова актьорска игра, агресивен монтаж... След като в документалния „Команданте‛ съумя да представи Фидел Кастро като неувяхваща харизма, в игралния „W.‛ се е постарал да удържи намерението си да създаде „честен, реален портрет на Буш‛, когото всъщност не понася. Това се случва през синкоп от биографични факти в необходимата стилизация на епохата и колоритна визия, документални кадри от войните в Залива и Ирак, фройдистки комплекси, сериозното присъствие на Джош Бролин...

Що се отнася до въздългия филм, фокусиран върху отношенията на Буш с бащата, алкохола и Бог, той показва, че в Америка всичко е възможно – дори нехранимайкото да стане президент. Но, макар да не изпускаш накъсаното действие и да се подсмихваш на някоя и друга президентска нелепост, той е опериран от присъщия на Стоун екстремизъм, а останалите актьори са докарани до жалки марионетки в демистификацията на Буш. И все пак, 25-милиондоларовата сага „W‛ е по-свястна от 155-милионадоларовия му провал „Александър‛ (вж. „Култура‛, бр. 2 от 2005), посветен на Александър Македонски.

Икономическата криза и енергийното присъствие на Обама са на път да заличат любопитството към Буш, макар заченатата от него война в Ирак да продължава. От друга страна, всяко занимание на Оливър Стоун си струва да бъде видяно. Толкова ли е непосилно да се покаже „W‛ и тук, та дори на DVD?... Жалко, че парламентарните ни избори ще минат без този американски опит.
още от автора


"W.", 2008, САЩ/Хонконг, Германия/ Великобритания/ Австралия, 129 минути, сценарий - Стенли Уайзър, режисьор – Оливър Стоун, продуценти: Бил Блок, Мориц Борман, Пол Хенсън и др.; оператор – Федон Папамайкъл, художник – Дерек Р. Хил, музика – Пол Кантилон, в ролите: Джош Бролин, Ричард Драйфус, Джефри Райт, Елизабет Банкс, Джеймс Кромуел, Елън Бърстийн, Танди Нютън и др.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”