От въздуха подхванато (радио), брой 24 (2816), 26 юни 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: Кратка колонка за кратко предаване
Български  |  English

Кратка колонка за кратко предаване

Три културни теми, събота сутрин и писателят Емануил А. Видински. Авторът на „Други гласове, други стаи‛ може да говори с часове, но предаването му трае едва десет минути. Българската редакция на Дойче веле отдавна е приютила минимализма, но, за сметка на конкурентите си в софийския ефир, говорните й елементи в програмата са актуални, компетентни и ненатрапчиви. А смисълът да концентрираш вниманието си в кратко предаване за култура е в антропологията на журналистическото присъствие: десетте минути са най-коварното време за „издънване“ (да разпилееш мислите си и да не можеш да ги събереш накрая; да си отчайващо скучен заради усещането за ограниченост; да разчиташ на вечните заучени фрази), или възможност да подредиш идеите си и да спечелиш внимание. Още повече – културните теми са една от най-травматичните зони в модерното радио. Върху тях издевателстват стажанти и „оправни водещи“ в комерсиалните форматни станции, както и носталгици пред пенсия в държавните медии.

Едно от натрапчивите клишета, изричано и от патетични слушатели, и от разсеяни медийни журналисти, е, че българските радиостанции не обръщат внимание на културата. Напротив, те са отделили някакво време в програмата и си мислят, че обръщат. На кино, театър, лайфстайл, булевардни романи, концерти. Те просто толкова могат. И ако не бяха оцелели и до днес предаванията на Дойче веле, паралелът между доминиращите кухи рутинни кратки форми (на дежурство „по лъжичка“, измъкната от нета) и минимализма на талантливия автор/водещ щеше да се случва само на теоретично равнище; и заблудите ще съхранят виталността си: „критиците“ ще повтарят, че няма култура в радиото, а „практиците“ ще продължават с форматната „култура“. Затова и „Други гласове, други стаи‛ си е точно във времето, името и мястото.

Какво превръща концепцията на предаването на Емануил А. Видински в алтернатива на неоткриваемото арт аудио в софийския ефир? Ако приемем въображаемата логика в създаването на „звуковата рамка на идеи“, последователността изглежда така: в началото е внимателната селекция на теми, имена и звуци, които трябва да бъдат представени; после е ангажирането и отзивчивостта на респектиращ брой гласове от Българската редакция на DW (тъй като монотонността, дори и за 10 минути, може да се стори досадна на слушателя); след това – минималистичното присъствие на водещия, за когото посланието и идеята са по-важни от ненужните уточнявания и говоренето „по принцип“. Този „механизъм“ прави възможно побирането на информация за Бетовеновия фестивал, интервю с Кира Муратова и представяне на Ана Моура, например, в 10 минути. Като трите „съставни части“ звучат завършено, а преходът между тях е балансиран. Накрая е важна и адекватната програмна схема и съботната сутрин. Нали са други гласове и други стаи...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”