Крешендо/декрешендо (музика), брой 24 (2816), 26 юни 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: <i>Софийски солисти</i> представят издателство <i>Шот</i>
Български  |  English

Софийски солисти представят издателство Шот

Всеки път (колкото и рядко да е това), когато в зала ‛България“ се показват композиции на съвременни автори, имам възможност да се нагледам на отсъстващи български композитори. И сега, за съжаление, имах отново тази възможност, когато от фестивала ‛Софийски музикални седмици“ са организирали безпрецедентно гостуване на едно от най-големите издателства в света ‛Шот“. Чухме музика от 75-годишния класик на английската музика сър Питър Максуел Дейвис, от Алфред Шнитке, от 50-годишния англичанин Стив Мартланд и от Джейк Коен (42), който бе и диригент на концерта, изнесена от ансамбъл ‛Софийски солисти“ заедно с пианиста Иво Върбанов, на когото всъщност се дължи и тази толкова интересна реализация. Съвсем често родният музикален творец демонстрира игнорантството, от което страда и на което всъщност обрича себе си. Но тогава да не се сърди на публиката, че не идвала да го слуша. Когато искаш да те открояват като елит, трябва и да бъдеш елитен човек и да уважаваш колегите си. В годините, когато се готвех да стана част от компанията, примерът ни се даваше от старейшините, авторитетите в Съюза на композиторите. Те бяха винаги в зала ‛България“ с любопитството си. И с консерватизма си, разбира се! Но не ги мързеше!

Връщам се към концерта, направен с резултатните усилия на ‛Софийски солисти“; музикантите в него за една седмица са подготвили тази програма, от която са свирили, доколкото си спомням, преди години само Концерта за пиано и струнни от Шнитке. В своите рефлексии върху Шнитке изследователите някак не стигат до това произведение. То е родено през 1979 г. - 2 години след ‛хита“ Първо кончерто гросо, посветено е на пианиста Владимир Крайнев. Концертът обема в себе си сложния психологически свят на композитора, изказан с онова фантазно прозрение за стиловете, с което Шнитке се самоопредели за по-голямата част от творчеството си. Тук солистът Иво Върбанов и диригентът Джейк Коен бяха постигнали хармония във взаимодействието си. Каденцата на едночастната форма се превърна в нейна кулминация и благодарение на мащабния колорит, постигнат от пианиста, и отчетливата динамическа артикулация в много интензивни пианисими, пробивни сфорцати и акордова протяжност. Силно музикантско присъствие, действително! Красиво бе изваяна и деликатната класическа линия в лоното на традициите от предшественика Бритън в композицията ‛Листопад“ от Питър Максуел Дейвис. Джейк Коен, който е и композитор, и диригент, е много добър музикант, прекрасен професионалист, привърженик на точния подход към текстурата, който да й помогне сама да изяви качествата си без помощта на излишни интерпретационни ‛хватки“. В неговата собствена композиция ‛Игдал“ – фантазия върху еврейска народна тема, смяната на знака бе извършена виртуозно, но и в захлас от музикантите - невинната мелодия (вследствие на метаморфозите, които претърпява) започна да звучи като музика към филм за Холокоста... Зловещо, отблъскващо, страшно! Но и въздействащо! Връщането назад към автентичността й този път имаше ефекта на спомен, който искаме да задържим. Смислена и много издържана творба в умерен стил, атрактивна и с професионалните хватки, и с отношението към струнния звук. И самият ансамбъл я почувства! В края на концерта един минимал-проект събра азиатски и шотландски мотиви под заглавието ‛Танцът на тигъра“ от 50-годишния Стив Мартланд, ученик на Луис Андрийсен, носещ нещо от стила и похвата на големия холандски творец. Пиесата е поръчана от танцьори и в изпълнението на тази задача Мартланд е вложил и много специфично чувство за хумор.

Специфично чувство за хумор е необходимо и за да си кажеш, че си бил на един хубав концерт, с много добри музиканти, които са решили да посвирят яко музика от приятели - една седмица, за да си направят кефа, а пък то взели, че ги чули и още стотина души!
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”