Думи срещу думи ( литература), брой 24 (2816), 26 юни 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: За степените на успеха
Български  |  English

За степените на успеха

Ако има нещо, което със сигурност може да бъде наречено непосредствен ефект от глобализацията на българската литература, това е явлението Людмила Филипова през последните няколко години. Имам предвид масова литература, която е насочена към универсален читател и съзнателно смесва в сюжета си сензационни факти от различни времена и култури, за да постигне една утвърдена рецепта на съвременния пазарен успех. Това всъщност е добра новина, защото се проявява нова тенденция в развитието на българската литература и по този начин се гарантира нейният стремеж към развитие и промяна. Изобщо, през последните три-четири години в полето на романа забелязваме ускорен, даже малко невротичен ритъм на желанието да се разбие тематичното и стилистично статукво сред поколението на българските автори , които са на възраст между трийсет и четирийсет години. Имам съмнения дали Пенчо Славейков би го разбрал като онази „европеизация“, за която бленуваше заедно с д-р Кръстев, но и някогашната европеизация днес би се оказала стеснен хоризонт за новия тип културни процеси от световен мащаб. Т.е., не само Данте, но и Пенчо стана анданте, ако перифразираме неистовия авангардизъм на Гео Милев.

Мастиленият лабиринт, както и предходните книги на Филипова, искат да бъдат прочетени от много хора с цената на развлекателната интрига и на популярната смесица от културно-исторически факти, загребани със смелостта на един произволен размах и така хиперболизиращи до сензационни размери някаква вече съществуваща в науката хипотеза. Добавяйки няколко ключови думи, като религия, секта, свещен ръкопис, ще получим директно Дан Браун, пресилен с един донякъде патриотичен акцент. Защото именно българските земи се оказват рождено място на най-древната писмена цивилизация в света – тайнствените Меандриди. Меандриди – тракийски орфици – покръстени протобългари – днешни българи във фигурата на смелата архитектка Вера Кандилова... читателят е оставен да сключи по свое предпочитание внушенията на тази асоциативна верига. Всъщност, българската култура печели, ако бъдат привлечени по-голям брой хора да прочетат един роман, още повече, когато научат от него за някакви културно-исторически факти. Иначе казано, по-добре десет читатели на Мастиленият лабиринт, отколкото нула читатели на Ана Каренина. Прагматизмът на тази мисъл ще се окаже някак в тон с упоритата, целенасочена и практична рекламна (само)кампания, която проправя пътя на младата авторка в днешната ни култура.

Дотук сякаш казах добрите неща. Трябва обаче да погледнем книгата и откъм страната на нейните литературни достойнства. А те, за съжаление, не са твърде много. Наистина, интригата се опитва да бъде увлекателна и напрегната, но в действителност се случват малко неща, има дълги страници с досаден преразказ на вече изразени идеи, макар и маскиран като диалог; героите са наивно двуизмерни дори за избрания жанр. Бързината, с която се опитва да публикува младата авторка, никак не се оправдава от качествата на нейното писане: в текста има много логически несъответствия, които няма да забележи само читател с ниско интелектуално равнище, макар че едва ли може да има сериозен писател, който разчита точно на него. Стремежът към цветист метафоричен израз нерядко издава лош стилистичен вкус, а понякога написаното е просто в противоречие със здравия смисъл.

Не се съмнявам, че книгите на Людмила Филипова ще бъдат преведени на други езици и донякъде се надявам, че един добър преводач ще се опита да адаптира нелогичните метафори към здравия разум. Очевидно е, че авторката има идеи и амбиции да ги сподели с максимално широк кръг от хора, вярвам, че ще успее да възпита някаква своя публика. Налага й се обаче да обмисля с повече внимание това, което пише. Защото литературата не е само любопитна информация, развлечение и пазар, а и малко... литература. Масовата култура също има степени на успеха. И след като тя, така или иначе, е глобално явление, нека не пропиляваме възможността за един български пробив в нея – само че на достойно равнище.



Милена Кирова


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”