От пръв поглед ( кино), брой 23 (2815), 19 юни 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: Смъртта по Вендерс
Български  |  English

Смъртта по Вендерс

Няма да повярвате, че гледате филм на Вим Вендерс!

Започва в динамичния Дюселдорф (родният град на режисьора) и се изстрелва в застиналия Палермо (древно пристанище и един от градовете на мафията). Фин (Кампино, фронтмен на пънк-групата Die Toten Hosen) е талантлив моден фотограф, чийто мобилен телефон се състезава по честота на звъненето с щракването на дигиталния му фотоапарат. Но след като хиперреалността, произведена от цифровата техника, не стига, за да изрази върховния смисъл от бременността на модел (Мила Йовович), той грабва стария си фотоапарат и така се оказва в Палермо. Започват срещите му със Смъртта - изобретателна, готически страховита и с обаятелното лице на Денис Хопър, който за втори път снима с Вендерс след „Американски приятел‛ (1977). С тази си двойственост тя се мята в съзнанието на Фин по скалата ужас-привличане и дори двамата влизат в диалог в прашна библиотека а ла Борхес, където си говорят и за ... фотография. Спомням си и сентенцията „Смъртта е стрела от бъдещето, която лети към теб‛, изречена от героя на Хопър.

В древния град се случват необясними неща, а Фин се опитва да прескача кошмарите си, борейки се за смисъла насън и наяве. И като че го намира - в канавка над лицето му надвисва ангелът Флавия (Джована Медзоджорно), реставраторка на старинна фреска, откъдето липсва лице... Дали любовта ще се окаже силна като в „Криле на желанието‛, ще се убедите сами.

Създателят на независимото, интелектуално road movie като терапия за травмирани души Вендерс отново не изневерява на жанра си, но този път е друго. И не само че колата е заменена със скутер, а той – с крака. Пешеходно-водното обикаляне на култури и вдъхновения с непрестанна музика в ушите на Фин (и нашите) препраща към прекрасния „Лисабонска история‛ (1994), но сякаш е мислено и реализирано не от подпалвача на екзистенциални пожари Вим Вендерс, а от някой претенциозен фен на фентъзи.

Смятам, че този филм е низ от провалени амбиции. Да почнем от заглавието - двусмислеността му (shooting означава и „стрелба‛, и „снимам‛) за град като Палермо е твърде плоска. В амбицията да свърне към себе си и корените Вендерс прави възможно най-грешен ход – избира безличния татуиран хубавец Кампино за свое alter ego. И зейва празнота. В амбицията си да демитологизира технологичните зависимости на днешния дигитализиран свят стига до нелепа плакатност - в диалози, послание, визия. (Всъщност само последната на места се изтръгва от концептуалността, предизвиквайки носталгия.) И прословутото бунтарство на Вендерс - кинематографично, фотографско, културно – в „Снимки в Палермо‛ изглежда смехотворно в контекста на собственото му кино. Мислите са фрустрирани. Емоциите - центрофугирани. От ирония няма и помен.

„Снимки в Палермо‛ е по-близо е до кича, отколкото до киното, макар да е посветен на Бергман и Антониони.
още от автора


"Снимки в Палермо" (Palermo Shooting), 2008, Германия/Франция /Италия, 107 минути, сценаристи: Норман Олър, Вим Вендерс, Бернд Ланге; режисьор - Вим Вендерс, продуценти: Вим Вендерс, Жан-Пиеро Рингел; оператор - Франц Лустиг, музика – Ирмин Шмид, в ролите: Кампино, Джована Медзоджорно, Денис Хопър, Мила Йовович, Лу Рийд, Инга Буш и др. Разпространява Арт Фест
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”