Български  |  English

Какво не успях да споделя с Климбо

Климент Денчев (26 май 1939 – 31 март 2009)


Всички познаваха Климент Денчев като великолепен актьор и блестящ художник – импровизатор с невероятно бързи рефлекси за рисуване. Тези, които го познаваха по-отблизо, знаят също, че той беше и един необичайно занимателен разказвач. Предаваше безбройните случки и истории, на които е бил свидетел, с изключително чувство за хумор. Разказите му добиваха статуса на малки сценки, които той като всеки професионален актьор можеше да играе много пъти и винаги с голям успех. Мисля, че това много го насърчи, за да напише книгата си със спомени „От нощта на времето“.

Не всички от неговите устни разкази влязоха в тази книжка и не всички от тях бяха смешни. Случи се така, че в дните преди неговата смърт неочаквано си спомних за един от тях. Искам да го споделя с малък послеслов.

В барчето на Сатиричния театър се била събрала компания. Бил там и поетът Стефан Цанев, приятел на Климбо. Внезапно един от актьорите от по-възрастното поколение (за съжаление не си спомням името му) вдигнал чашка и се провикнал: „Хей, момчета! Чувате ли как вече бие камбаната? Така че - носете си новите дрехи и хайде на здраве!“

Според Климбо, Стефан Цанев на часа откликнал на чутото и едва ли не на салфетка от масата нахвърлил черновата на едно от известните си стихотворения (цитирам по памет и в перифраза): Живей всеки ден така, сякаш това е последният ден от живота ти.

В дните преди кончината на Климбо попаднах на един цитат, който ме върна мислено към разказваната от него случка. В книгата на Волкогонов за Сталин, по повод политическия крах на Троцки, който самият той още не осъзнавал, авторът пише:.. (Троцки) явно беше забравил думите на английския поет и пропрведник от ХVІІ век Джон Дън: „...не питай никога за кого бие камбаната: тя бие за теб“.

Стори ми се, че има нещо много общо между казаното от Джон Дон и това от колегата на Климбо в барчето на Сатиричния театър. Питах се дали актьорът интуитивно е импровизирал върху бренността на земните ни дни, използувайки почти същите образи и думи като английския поет. Или може би е чувал за тях, или ги е знаел, като Хемингуей, който дословно ги е използвал за заглавие на известния си роман. Помислих да се обадя на Климбо и да го попитам какво мисли по тези въпроси, но се случи така, че отложих и реших преди това да потърся сам. Не бях особено запознат с Джон Дън, макар смътно да си спомнях, че името му често се споменава от Йосиф Бродски. Неочаквано за мен самия, в библиотеката си открих томче на Дън на английски, което никога не бях отварял. Колкото и да се мъчих, не успях да открия търсения цитат. На следващата вечер продължих - чрез Оксфордския речник на цитатите - и този път лесно открих, че става дума не за стих, а за откъс от „медитации“ на поета в проза. Само че смисълът на казаното от Джон Дън е съвършено различен, когато се прочете в контекста на целия абзац. А той е следният:

Никой човек не е самотен Остров; всеки е част от Континента, част от материка; ако океанът откъсне парче от земята, цяла Европа губи част от себе си... смъртта на всеки един човек отнема частица от самия мен, защото аз съм причастен към цялото Човечество; за това не питай никога за кого бие камбаната: тя бие за теб.

Става ясно, че мисълта на Джон Дън няма нищо общо с мотото на йезуитите „memento mori“ или с призива да си носим новите дрехи, защото утре може да бъде късно. Става дума за нещо съвсем различно...

Бях силно развълнуван от „текстологичното“ си откритие. И с кого да го споделя? Разбира се, с Климбо! Той беше точен човек, обичаше прецизния смисъл на казаното, историческата достоверност, факта.

За съжаление, така се стекоха обстоятелствата, че още веднъж отложих обаждането си, после реших, че по-добре ще бъде, като се видим...

Така и не се видяхме повече.

С кончината на Климент Денчев осъзнах, че днес камбаната бие, защото всеки от нас загуби частицата от себе си - Климбо.

Монреал
още от автора


Благодаря ти, Климе!
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”