Български  |  English

ASIA – един почти перфектен концерт

Вероятно повечето хора, пишещи рецензии за концертни събития, предпочитат положителния отзив, за да могат на воля и с чиста съвест да изсипят редица похвали и да покажат радостта си, че са присъствали на конкретното събитие. Аз също предпочитам да е така, струва ми се, че и по-лесно се пише в подобни случаи. За жалост обаче нямам как да излея само суперлативи за концерта на ASIA в София на 22 март. Моята лична (неприятна) изненада, ако не и недоумение, идва от факта, че единствената ‛дупка“ в иначе чудесния състав дойде от едно от най-големите имена в историята на прогресив рока и на рок музиката изобщо. Става дума за легендарния китарист на Yes, ASIA и GTR Steve Howe. Фалшива китара в първите поне три песни, фалшиво уцелени тонове или, иначе казано, фалшиво свирене, неритмичен, вял и неадекватен, а стигнеше ли се до някое соло, мазането и липсата на чистота в изпълнението бяха просто тъжни и отегчителни.

Разбира се, като всеки голям музикант, Howe имаше и успешни моменти. Акустичното му соло беше забавно, добре изсвирено, макар и не особено смислено, за разлика от соловите изпълнения на всички останали членове на групата, т. нар. оригинален състав на ASIA, който, освен Howe, включва още Carl Palmer (Emerson, Lake and Palmer) на барабаните, Geoff Downes (Yes) – клавишни, и John Wetton (King Crimson, Uriah Heep) – вокал и бас китара.

За щастие, останалите трима музиканти се справиха наистина блестящо (ето, че вече спокойно мога да премина към по-приятната част от рецензирането – похвалите). И то заслужени: за изключителната дръм-машина Palmer, който заедно с Downes държеше нивото на състава и не се подведе дори за миг по неадекватната китара. Двамата свириха с хъс и желание, с респект и любопитство към аудиторията, понапълнила зала 1 на НДК. Гласът на близо 60-годишния John Wetton бе удивително свеж и стабилен, точен и сигурен, като изключим съвсем нормалните за живото изпълнение на една рок група неточности, съвсем малко на брой и съвсем не фатални.

За мое съжаление, обаче, ASIA свириха парчета главно от първите си години, прекрасните албуми от 90-те не бяха представени, а в тях определено има песни, които си заслужават. Но там съставът е друг, вероятно има и проблем с правата. Не така стояха нещата с други групи, в които са участвали музикантите, като Yes и King Crimson например, от които чухме по едно парче и то като по чудо добре изсвирено от цялата група.

Концертът продължи около два часа и половина, като по средата имаше почивка от около 20 минути, така че музиката реално бе по-малко от два часа.

Накрая остана усещането за добре прекарана вечер с поредната култова група, дошла в България, както и констатацията, че и величията могат да имат лош ден, което не ги прави по-малко важни. Макар и малко да ги демитологизира. Поне за известно време.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”