Крешендо/декрешендо (музика), брой 12 (2539), 27 март 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: Шчедрин-Кадин – комбинация от въображения
Български  |  English

Шчедрин-Кадин – комбинация от въображения

Така и не можах да разбера какво още е замислено в Петия фестивал на съвременната руска музика, но концертът на Симфоничния оркестър на Българското национално радио под диригентството на Марк Кадин се състоя. Както и миналата година, първата част на концерта бе запазена за авторите Александър Михайлов (той отдавна живее в България, в момента работи в Руския културно-информационен център в София) и Владислав Казенин, председателя на Съюза на композиторите в Русия. Така че музиката им не можеше да предизвика колосална изненада. Михайлов бе предложил откъси от своята опера ‛Делба“. Дори годината на написване липсваше в програмите за концерта, направени от Руския център - все пак са програми за концерт със съвременна руска музика. Но доколкото си спомням, операта ‛Делба“ е по текст на Евгени Немиров и е от 80-те години на миналия век. А Вторият концерт за пиано на Казенин бе отново изпълнен от Татяна Сергеева, която миналата година бе солист на Първия.

Изобщо не ми се коментира това „постоянство“ в програмното присъствие. По-интересно ми е да коментирам самите композиции. От тях двете, за публиката (и за оркестъра) клавирният концерт на Казенин бе източник на провокация и любопитството. Концертът започва на празна от оркестър сцена, излиза солистката и започва да импровизира (в стил Прокофиев). Постепенно оркестрантите, привлечени сякаш от клавирния звук, заемат местата си...Тя свири, те се настройват и всички посрещат ‛закъснелия“ диригент. И концертът продължава в нормалната ‛фактурна“ композиция. Действително, интересът се увеличи, защото никой в България не е виждал началото на Първата симфония от Алфред Шнитке. Още през 1974 г. тя предизвика страхотен скандал в закрития тогава град Горки, където бе позволено да има премиера с диригент Генадий Рождественски. Та идеята за началото на концерта на Казенин бе доста подобна... След което обаче той продължи в най-стандартен порядък на принципа ‛запев на пианото - отпев на оркестъра“ с няколко кулминации и една каденца на солистката. Сергеева продължава да смайва с мощта на своето клавирно присъствие. Очевидно тя е предпочитан солист от Казенин, чиято музика носи дълбоко отпечатъка на неговото битие на филмов творец, но не в експериментално-провокативния смисъл, а в третирането на музиката като нещо, прилежащо към друго. Когато другото липсва, музиката засиява в прелестна декоративност, която на мен лично не ми е достатъчна. В откъсите от ‛Делба“, които Михайлов бе подбрал за концерта, поразяващ бе текстът, както и неговото ‛интониране“. Това, че Михайлов естетически предпочита 60-70 те години на миналия век, не е лошо, то е неговото лично средоточие, както се казва. Но ‛народняшкият“ стил в песенността и посланията, както и спецификата на текста, които не прескачат стилистиката на масовата песен, прославяща земята ни, пращяща от национална гордост и, разбира се, оптимизъм - тази метонимна роля на творбата бе поучителна. Изведнъж съзнанието ‛заработва“ с пълни обороти по посока на едни клишета, които, мислиш, е забравило.

Обаче творба като сюитата ‛Кармен“ от Бизе-Шчедрин трудно ще се забрави. Прекрасен избор на диригента Марк Кадин, чиято иновативна музикантска природа блесна именно в тази композиция. Кадин ‛извади“ толкова много различни гласове от музикалния текст на Шчедрин! Гласове, които допълниха и задълбочиха шчедриновата полифонична багра в творбата и които още по-настойчиво и въздействащо експонираха пластовете на тембровата фантазия на композитора и виртуозната комбинаторика между струнни и ударни. За мен тази визия към творбата бе доста по-разностранна и обновяваща я от прочутия прочит на Рождественски.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”