Думи срещу думи ( литература), брой 12 (2539), 27 март 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: Да четеш облаците
Български  |  English

Да четеш облаците

Този път с минимално закъснение от четири години в превод на български език пристига един роман, за който смело би могло да се каже, че заслужава своята популярност и своите награди във Франция. Всъщност и неговият автор, 44-годишният преподавател по история на киното Стефан Одиги, също е станал известен като писател за това кратко време. „Теория на облаците“ е първият му роман, последван от още два, и всички те са с бурно присъствие във френския литературен живот. „Единствен син“ от 2006 например разказва в първо лице историята на един Русо, брат на Жан-Жак, и веднага спечелва номинации за големи награди като Гонкур и Медичи. Колко би било хубаво да получим и него на български език, още повече, че преводът на Галина Меламед е точен и красив едновременно.

За разлика от други чествани творби на последните десетина години, „Теория на облаците“ е наистина интересен и експериментален роман, който успява да обедини модерността на езика с новаторството на тематично равнище. Още веднъж можем ясно да забележим и категорично да кажем, че безвъзвратно отмина времето на витиеватата нарцистична рефлексивност, на красивото писане, което се интересуваше най-вече от преживяванията на собствения си автор. Романът на XXI век трябва да привлича читателя с увлекателно съдържание, да решава социални проблеми и да бъде информативен в малко познати области на човешкото знание. В случая с Одиги, както подсказва заглавието, става въпрос за една наука, която сякаш никога досега не е давала повод за романов сюжет – метеорологията.

Към края на своя живот остарелият световно известен моден дизайнер Акира Кумо оглежда библиотеката си на улица Ламарк в Париж, но всъщност подрежда живота си на някогашно момче, странно оцеляло от атомната бомба над Хирошима. Пред младата библиотекарка Виржини Латур и всъщност пред читателя започва да се разгръща един непознат и неподозиран свят, в който главни герои са първите английски метеоролози и „откриватели“ на облаците – квакерът Люк Хауърд и аристократът Ричард Абъркромби. Деветнайсети век оживява по начин, който странно сплита в едно историята, науката, времето и порнографията. Дребничкият член на Кралската академия Абъркромби ще обиколи целия свят; той тръгва, за да направи фотографски атлас на облаците и се завръща с невероятна колекция от 2000 снимки на женския полов орган. Оказва се, че между облаците и органа съществува аналогия и тази аналогия обхваща всички форми на природата, прераствайки във философия на човешкия живот, така нелепо и безвъзвратно отдалечаващ се от възможността да бъде спокоен и хармоничен. Абъркромби измисля нова наука, която се казва аналогия, но човечеството не става по-щастливо, защото идва XX век и науките, дори тогава, когато се занимават с облаците, допринасят все повече за апокалипсиса на масовото унищожение.

Романът е много френски: със забавната и хаплива ирония към различните нации, с интереса към политическата история на света и не на последно място - с неподражаемия синтез на еротика, порнография и социални проблеми. Психологизмът е от един особен, отстранен и обективиран тип, който не позволява на читателя да се отдаде на обичайното си желание за емоционално съпреживяване на разказваната история. Езикът е достигнал незабележимото, но много трудно умение да събужда интерес с описанието на незначителни подробности. А читателят, затворил последната страница на романа, никога вече не забравя да поглежда към небето и да чете по облаците.
още от автора


Стефан Одиги. "Теория на облаците". Превод от френски Галина Меламед. Издателство Факел експрес, С., 2009
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”