Български  |  English

Е ли пресата обществена услуга?

Трябва ли държавата да субсидира пресата? Обявената в края на януари от Никола Саркози извънредна помощ от 600 милиона евро за три години бе посрещната по различен начин. Издателите единодушно приветстваха ангажирането на държавата, но много коментатори, от ляво и от дясно, обявиха тази щедрост за подозрителна. Някои го направиха от името на либерализма, смятайки, че държавата трябва да спре с помощите за пресата и да благоприятства създаването на големи мултимедийни групи. Други бяха против в името на независимостта, разобличавайки „тесните връзки между политическата власт, медиите и бизнес-средите“.

От своя страна, медийният социолог Жан-Мари Шарон не се вълнува прекалено от дадените от държавата субсидии. Той отбелязва, че дори в Обединеното кралство пресата е подпомагана. В тази страна тя се ползва с нулева ставка на ДДС. За него „най-дискусионната от мерките, обявени от президента на републиката, е онази, която предвижда преориентиране към пресата - под формата на купуване на място за реклама - на суми от бюджетите на държавните институции, предназначени за комуникация. Това наистина може да хвърли сянка на съмнение върху независимостта на пресата.

Днес държавните помощи за пресата се оценяват от Елисейския дворец на 1.5 милиарда евро в директна и индиректна форма. Най-голямата част от тях представлява помощ за пощенското разпространение – общо 700 милиона. Следват данъчните облекчения, дадени под формата на понижена ставка (на 2.1%) на ДДС и от освобождаване от професионална такса (200 милиона). Директните помощи достигат 280 милиона евро, от които 110 милиона са за абонамент на държавата за агенция Франс прес, 10 милиона - за вестниците със слаби приходи от реклама, като Юманите, Ла кроа и Либерасион, 44 милиона са помощи за модернизирането на пресата за обща и политическа информация.

Свръх тези суми са помощите, обещани от държавния глава. Те имат за цел да подпомогнат модернизирането на печатната база, на разпространението и на прехода към дигиталното. Някои участници в Генералните щати на пресата (вж. Култура, бр.2/13 януари т.г.) се питаха дали тази манна, изсипана от държавата върху печатните медии, не е „златен дъжд върху стари дилижанси“; и дали не би било по-добре да се подпомагат новите медии. „Целият въпрос е да се види дали тази помощ ще е използвана да се печели време, подхранвайки един фалиращ сектор, или ще е използвана за неизбежното преориентиране на журналистиката към възможностите, предлагани от дигиталната революция“, пита се Ерик Шерер в блога AFP-MediaWatch.

Държавните субсидии могат да бъдат оправдани, ако се приеме, че печатната медиа, въпреки че не е свързана с държавата, представлява форма на обществена услуга. „Френската система на подпомагане почива на принципа, според който в демокрацията трябва да се защитава някаква форма на плурализъм“, подчертава Шарон. За да преживее качествената преса, трябва ли да се стигне до национализирането на някои заглавия? В края на краищата, обществена услуга е и обществената телевизия, субсидирана от държавата. „Ограничеността на честотите оправдаваше навремето даването им на държавни медии“, напомня Шарон.

Още не сме на този етап, но американците сериозно са се замислили за преминаване към една „non-profit“ журналистика. След като хартиените медии губят читатели, а дигиталното не е намерило още икономическия си модел, отвъд океана си проправя път идеята да се започне финансиране на пресата от фондации, от щедри спонсори; във всеки случай - да бъде измъкната тя от пазарната икономика. Ако това не се случи, големите вестници рискуват да бъдат завъртени в една адска спирала – свиване на разходите, финансиране на социални програми, за да се посрещне спадът на продажбите – все мерки, които водят до снижаване на качеството, което снижаване ще отблъсне читателя...

Ерик Шерер отбелязва, че пресата никога не е печелила пари от чиста продажба на информация. Именно „страничните“ дейности, като рекламата, малките обяви или продажбата на допълнителни продукти - книги или DVD-та, позволяваха на вестниците да избягнат катастрофата. Напоследък Le Figaro се позиционира сериозно в сектора на малките обяви по интернет, купувайки групата Adenclassifieds.

Пресата по интернет също търси своите източници на финансиране. Сайтът Rue89 залага на безплатността. Той осъществява голяма част от печалбите си с външни дейности, като продажба на съдържание, обучение и изграждане на сайтове. Наред с това създаде виртуална стена, върху която всеки може да си купи пространство на цени между 15 и 349 евро годишно. Други възлагат много надeжди на микроплащането – по модела на iphone на Apple. Преминаването от страница в страница ще се отразява с незабележими центове от еврото на джоба на потребителя.

Сигурно е само едно: спешно се търси нов икономически модел за пресата.


Le Monde, 6 март 2009
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”