Български  |  English

Ню Йорк Таймс: изправен по време на буря

„Сваляме ви шапка!‛ - вероятно това са прошепнали хиляди читатели и зорки наблюдатели на Ню Йорк Таймс, когато на 16 февруари са се натъкнали на пространната статия на Марк Лейси, кореспондент на вестника в Мексико, посветена на инвеститора, който през декември 2008 г. се притече на помощ на техния всекидневник. Придружена от две големи снимки (едната от които не особено ласкателна), поместени на първата страница на тетрадката „Бизнес‛ и служещи за портрет на Карлос Слимс – „милиардер от Мексико, който предизвиква едновременно похвали и безпокойство‛ – тази статия в крайна сметка представя журналистиката, носеща марката Ню Йорк Таймс.

Щателно проучване, пиперливи анекдоти, дистанция, стил, хумор... Марк Лейси уточнява, че Карлос Слим отказал да му даде интервю, но пък той самият не пропуска нищо: смазващото влияние, което Слим има в света на медиите; отвращението му към журналистически проучвания относно неговата личност; армията му от адвокати, натоварени със задачата да обезвреждат законите срещу монопола; неговата липса на харизма; както и, разбира се, скорошната му инвестиция в... Ню Йорк Таймс. 250 милиона долара (192 милиона евро), които, освен престижа на обвързването с една от най-известните институции в света, дават на магната акции, позволяващи му да притежава 17% вместо 6,9% дялове от капитала на компанията, които той вече притежаваше и заради които, отново според всекидневника, вече е загубил десетки милиони долари.

Една уравновесена, но критична статия, която, следователно, само може да го е огорчила. Един напълно необходим портрет, издържан в най-чистата традиция на "Ню Йорк Таймс", потвърждава Алекс Джоунс, бивш журналист в нюйоркския всекидневник и автор на излязлата през 1999 книга The Trust : The Private and Powerful Family Behind ‛The New York Times‛. Подтекстът, според него, е ясен: Статутът му на инвеститор по никакъв начин не предполага по-специално отношение към г-н Слим. Икономическият интерес на вестника не трябва по никакъв начин да влияе на пълната независимост на неговата редакция. Но кой ли пък наистина се е съмнявал в това?

По време на голямата буря, която се вихри из цялата американска преса, създаденият през 1851 г. Ню Йорк Таймс представлява повече от всякога знаме, дори компас за обърканите журналисти. Неговото постоянство утешава любителите на вестници, които всеки ден с ужас разбират за фалирали, продадени или ликвидирани местни издания, като например в Балтимор, Денвър, Сиатъл, Чикаго, Минеаполис и Хартфорд, а един от последните заплашени от изчезване всекидневници е Сан Франциско Кроникъл, който през 2008 г. загуби 50 милиона долара и издръжката на постоянно работещите в неговата редакция (около 1300 души) увисна. Този сектор през 2008 г. загуби повече от 20 000 работни места, а хиляди други ще трябва да бъдат съкратени през следващите няколко месеца.

Блогове и семинари се занимават с главозамайващи сметки, говорят за обилно кървящите редакции, които са принудени да напуснат множество информационни фронтове, да се откажат от чуждестранните си кореспонденти и да затворят офисите си във Вашингтон. Най-стряскащият пример е Лос Анджелис Таймс, който се прости с половината от своите журналисти.

Паникьосани, журналистите пълнят мрежата със свидетелства и въпроси относно бъдещето на техния занаят, а отвъд това – относно демокрацията: ако много големи американски градове загубят единствения си местен вестник, кой ще разпространява информацията за полицията, правосъдието, училищата, финансовите измами и общинските дейности? Ако големите редакции едва се крепят, кой ще се занимава с Ирак, Афганистан, бедствията от световната финансова криза и дебатите във Вашингтон?

„Кой? ‛Ню Йорк Таймс!‛, усмихва се Брус Грюскин, бивш главен редактор на Уол Стрийт Джърнъл и понастоящем един от директорите на школата по журналистика в университета „Калъмбиа‛. Въпреки обстоятелствата, той отказва да жертва каквото и да е от своето постоянно преследване на професионализъм и почтеност.

Изумително!, признава Бари Кейлъм, бивш PR на всекидневника. Невиждана воля – въпреки дълговете си и рецесията, да не се откаже от годишния си бюджет от 200 милиона долара, предназначен изцяло за информация. Ню Йорк Таймс никога няма да отстъпи от качествената журналистика. И продължава да наема сътрудници веднага, щом някое талантливо перо се окаже на разположение! ‛Съпротивата‛ изобщо не изненадва онези, които са наясно с историческата привързаност на собствениците – семейство Сулцбергер – към професионализма и международния ореол на техния вестник. Би било наивно да смятаме, че те са безразлични към спада на приходите си, подчертава Алекс Джоунс. Но ангажираността им в журналистическото приключение е пълна, както и солидарността на цялото семейство с Артър, който днес е натоварен с ръководството на вестника. За разлика от други семейства (например Банкрофт, които през 2007 г. продадоха ‛Уол Стрийт Джърнъл‛ на Рупърт Мърдок), те няма да отстъпят.

Като доказателство, на 19 февруари административният съвет на компанията отмени плащанията на дивиденти на акционерите си, за да спести 34,5 милиона долара. Невиждана мярка, която допълва други скорошни саможертви. През 2008 г. приходите от реклама се стопиха с 14,2%, докато общият дълг на компанията се разрасна на 1,1 милиарда долара. Част от великолепната сграда в Манхатан, построена от Ренцо Пиано (на стойност 600 милиона долара), в която вестникът наскоро се нанесе, ще бъде продадена на лизинг, а участието на финансовата група със 17,8% в една акционерна компания, основен производител на екипите на бейзболния тим „Бостън Ред Сокс‛, трябва да бъде прекратено.

Тези мерки, заедно със заемът на Слим, ще дадат на вестника малка отсрочка, надява се Ричард Перез-Пена, медиен наблюдател. „Ню Йорк Таймс‛ (който притежава и затъналия в дългове Бостън Глоуб) продължава да бъде убеден, че бюджетните ограничения, които другите редакции правят, ще довършат вестниците и инвеститорите ще се отдръпнат от този вече изопачен продукт.

Залогът се състоеше именно в инвестирането в интернет сайт с висока посещаемост, който постепенно да замени хартиеното издание и да привлече повече рекламодатели. Само че логиката на интернет не е същата като на печатните медии; изглежда, че рекламата в мрежата, която дълго беше във възход, започва малко по-малко да се отдръпва. Въпреки 20-те милиона уникални посещения всеки месец, интернет-сайтът на Ню Йорк Таймс (изцяло безплатен ) генерира едва 12% от приходите на компанията. Всеки читател „на хартия‛ носи несравнимо повече, отколкото един интернет-посетител.

На първо място, обяснява Кен Доктор, медиен специалист, търсачки като Yahoo! и Google просто схрускват рекламата. После, времето, прекарано в един интернет-сайт, е много по-малко от това, посветено на четене на хартиено издание. Всички си спомнят за Артър Сулцбергер, който преди десетина години се обяви за платформен агностик (platform agnostic), т.е. за безразличен по отношение на материалния носител на един вестник; ако ще да се разпространява и на микровълни. Един център за изследвания и иновации нае блестящи инженери (сред тях и една смешна откачалка, носеща бадж футурист на щат); тяхната задача беше да „изстрелят‛ вестника пет до осем години напред.

Прекрасно е, че „Таймс‛ се оказа първопроходец с желанието си да моделира технологията, а не обратното, спомня си Майкъл Роджърс. Образовахме доброволците в редакцията и ги покръстихме в мултимедийните техники, така успяхме да направим най-деликатната стъпка във вестникарския занаят: хармоничното интегриране на редакциите на хартиеното и на интернет-изданието. Чудото се случи тъкмо в новата сграда. Един „Комитет за обнова на редакцията‛ работи върху адаптирането на екипи и методи за работа, за да задоволи изискванията и на двете издания.

Само че, ако хартиеният носител е осъден да изчезне, както смята Дан Оукрънт, бивш медиатор на Ню Йорк Таймс, кой тогава ще финансира редакциите, офисите, талантите, журналистическите проучвания и пътувания? Рекламата? Никога, смятат експертите. Един интернет-сайт на Ню Йорк Таймс би могъл да финансира само 20% от бюджета на неговата редакция. Читателите? Нека опитаме! Само че те отдавна са разбрали, че Мрежата е безплатна. Тогава кой? Все още никой не знае, а въпросът предизвиква главозамайване.

Дан Оукрънт надава вой, че отварянето на един толкова скъп и софистициран сайт, като този на Ню Йорк Таймс, е равнозначно на самоубийство. Дан Гилмор, професор по журналистика и истински гуру на Мрежата, констатира, че традиционният икономически модел е в задънена улица и съветва своите студенти да пренасочат цялата си вряща творческа енергия. Сега вие сте на ход! Вие сте родени с Мрежата. Решението може да дойде само от вас.

Но в крайна сметка, изненадата идва тъкмо от „футуриста‛ Роджърс. Гъвкав, преработваем, преносим и не разходващ електричество... Вярвайте ми, още не сме готови да изоставим хартиения носител! Предвещавам му дълъг живот!



Le Monde, 3 март 2009

Превод от френски Момчил Христов
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”