От пръв поглед ( кино), брой 10 (2537), 13 март 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: Поразяващо красив филм
Български  |  English

Поразяващо красив филм

Поразяващо красив филм. Поразяващо депресивен. Поразяващо дълбок.

След „Облаци през май“, „Отчуждение“ и „Климати“, отново на МСФФ гледахме творение на съседския чародейник Нури Билге Джейлан.

В предишните си филми той се занимаваше с колизиите на интелектуалеца (режисьор или фотограф) – от мъченичествата на съприкосновението с другия, през паралелни културни модели до разтърсващ кръговрат на самотността върху терена на любовно-телесното. Сега, заедно с натрупания опит, Джейлан стъпва в драматичен трилър, където има политика, вероломство, отчуждение, унижение и отмъщение, а главните герои са работници от истанбулско предградие, където влаковете профучават като стрели.

От ослепителната дъждовна тъмнина на първия кадър до ослепителната гръмовност на последния сме потопени във величествен мрак – на визията и чувствата, на помислите и реакциите, на протяжните мълчания и оскъдните думи...

Всичко тръгва от гнусен политик (Ерджан Кесал), убил с колата си човек на пътя. Уплашен за предизборната си кампания, той предлага на своя шофьор (Явуз Бингол) да поеме вината и да влезе в затвора вместо него – срещу възнаграждение, разбира се. Онзи безгласно се съгласява и напуска спящата си съпруга (Хатидже Аслан). Тя е готвачка, все още привлекателна, гледа сериали и безславно се справя както с GSM-а си, така и със сина-непрокопсаник (Ахмет Рифат Сунгар). По негово настояване отива при политика, вече загубил изборите, да моли за аванс, за да си купи момчето кола и да започне работа. Несвикнала с ухажване, лесно се поддава на гаднярската свалка. Синът й разбира още в началото, а когато мъжът й излиза от затвора девет месеца по-късно, тя вече е хлътнала гибелно. След като политикът я унижава унищожително, синът го убива. За да го спаси, бащата отива при бездомно момче в кафене, за да му предложи да поеме вината и да влезе в затвора, където е топло, а „наближава зима“. На два пъти вижда жена си пред самоубийствен скок от терасата – първият път почти копнее тя до го извърши, а втория, след колебание, я спира със „Стига глупости“. Излиза от уродливата им къща, тръгва по улицата, коте мяука, гръмотевици тресат. Най-сетне плисва дъжд. Всичко предстои.

Всъщност заглавието е взето от японската притча за трите мъдри маймуни: едната си затваря очите, другата – ушите, а третата – устата. Със жеста си всяка от тях казва: „Не виждам злото и глупостта“, „Не чувам злото и глупостта“, „Не говоря със злото и глупостта“. Така общуват помежду си и тримата главни герои на филма, за да се превърнат в жертви на злото – вътре и вън. А Джейлан изследва катаклизмите им с хирургична скрупульозност. Без морализаторство.

Както сме свикнали в неговото кино, кадрите са дълги и дълбоки до детайл, ритъмът е меланхоличен, звуковата фактура – минималистично-иронична, Истанбул – призрачен, а актьорските поведения – изкусно автентични. И, въпреки че филмът е изконно турски – като взаимоотношения, религия и фактура, през философските внушения на Джейлан той се издига до неподражаема вселенска метафизика.

След като за „Отчуждение“ го нарекоха „турския Тарковски“ (там има дори кадри от „Огледало“ и „Сталкер“), а за „Климати“ – „турския Антониони“, сега той като че ли събира и двамата колоси в умозрителната живописност на стила си, протягайки се (през трилъра) към другия си любимец Бресон. От друга страна, с филигранното разстилане на красивите кадри и уникалните истанбулски пейзажи, киното му препраща към литературата на Орхан Памук...

Но и на Джейлан (тази година става на 50), подобно на героите му, всичко му предстои - в Кан е на почит, но още няма „Златна палма“.

Последният кадър на „Три маймуни“ е просто виртуозен – далечна мъжка фигура в гръб на фона на море и небе, побрали човешката тревожност от Вермеер до Търнър.

Докато гледахме филма в претъпкания Дом на киното, тишината можеше да се среже.
още от автора


"Три маймуни" (Üç maymun), Турция/Франция/Италия , 2008, 109 мин, режисьор - Нури Билге Джейлан, сценарий: Ебру Джейлан, Ерджан Кесал и Нури Билге Джейлан; продуцент - Зейнеп Озбатур, Маса Савада и Мичико Йошитаке, оператор - Гьокан Тирияки, в ролите: Явуз Бингол, Хатидже Аслан, Ахмет Рифат Сунгар, Ерджан Кесал и др. Награда за режисура от Кан 2008 Прожектиран на 13. Международен София Филм Фест
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”