От въздуха подхванато (радио), брой 10 (2537), 13 март 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: От двора на съюза в Радиото
Български  |  English

От двора на съюза в Радиото

Липсват ли ви ранните години на 90-те, продължителната раздяла с бутафорния статут на интелектуалеца от комунизма, евтините пропагандни заигравания с лиризма и патриотизма ? Един от тежките кошмари на българската радиопубличност е, че най-интимната медия напоследък се оказва твърде удобно поле за реабилитирането на триковете и патоса на популисти, за които времето отдавна е застинало „в осветения от ноемврийското слънце двор на СБП на чаша тъмно вино и под жълт есенен лист‛.

На 3 март във всекидневника „24 часа‛ беше публикувано интервю на Пенчо Ковачев с Никола Инджов (член на Съюза на българските писатели). В него поетът и преводачът енергично громи „псевдомодернистите‛, „псевдоекспериментаторите‛, университетски преподаватели заради „Естествен роман‛ на Георги Господинов, „Любовта на глухонемите‛ на Силвия Чолева, „Семейотике‛ на Миглена Николчина и т.н. Освен че е сбит преразказ на публикуван през януари материал във вестник „Словото днес‛ (което е знак лош вкус и повод за редица смущаващи хипотези), интервюто на Инджов издава (или в още по-лошия случай - симулира) изключителна некомпетентност за отдавна обговаряни процеси в българското и световното литературознание, както и тежко непознаване на литературните генерации от края на 80-те и 90-те години.

В интервюто си за „24 часа‛ Никола Инджов изказва и следната манипулативна констатация: „Нямам нищо против Чолева и Кирова да се радват една на друга. Плаши ме фактът, че професорката учи студенти, а Чолева въздейства на още по-голяма аудитория, тя е редактор на литературните предавания по БНР‛. Анализът на програмното съдържание на „Христо Ботев‛ обаче доказва точно обратното – талантливи поети и журналисти като Силвия Чолева там отдавна са малцинство за сметка на посредствените излияния на членове и симпатизанти на Съюза на българските писатели. Всъщност нападките на Никола Инджов и днешното трайно сътрудничество на СБП с БНР са най-голямото доказателство, че съществува прегрупиране на пропоненти „от двора‛ на съюза (които дълго време можеха да разчитат единствено на вестник „Дума‛, няколко таблоида и маргинални издания) към ефир, платен от данъкоплатеца. Така най-мрачните периоди на 90-те получават нов живот в „Ботев‛.

Ето няколко примера от съвместното предаване на програма „Христо Ботев‛ и СБП „Часът на думите‛, за които могат да бъдат приложени „публичните критерии‛ на Никола Инджов: репортерът Стефан Радев за Арундати Рой: „мисля, че е мъж‛. Водещият Гриша Трифонов: „ся да не са излагаме пред читателите, разбира се, че знаем кой е писателят‛. Само че Арундати Рой е жена, и то невероятно пленителна – ‛с високи скули, блестяща кожа, дълбоки очи‛ (по описанието на Хелена де Бертонадо от Daily Telegraph) и непокорни къдрици; водещият Слави Георгиев: „...и да поздравим един наш приятел – Манол, който, сигурен съм, че ни слуша в момента и да му кажа, че след предаването да приготви една бутилка малцово уиски и отиваме да го посетим, нали‛; репортерът Стефан Радев: „Вие се смеете, че няма възрастови ограничения (за обявен литературен конкурс) и се точите да участвате...‛

Ако това е „единното българско литературно пространство‛, което (според Никола Инджов) постмодернистите разбиват, то ще е по-добре тази каша от невежество да бъде разнищена докрай. До последния моралист, който се е наточил да участва в нея.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”