Косъмче от четка (изкуство), брой 10 (2537), 13 март 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: Градски ситуации
Български  |  English

Градски ситуации

По всичко личи, че Надежда Ляхова продължава да гледа с умерен оптимизъм и с необходимата доза ирония на всичко, което я заобикаля.

След като миналата година изненада всички ни със своите видео работи, светнали на големи екрани в пълното с носталгия и история подземие на ‛6 септември“ и ‛Аксаков“, явно е продължила още по-вдъхновена да се оглежда наоколо през визьора на камерата си. Свикнали да виждаме изкуството на Надежда Ляхова превъплътено в статични образи и конкретни обекти от хартия, сапун, сладолед, пясък, ламарина и т.н., ненадейно открихме способността й да уплътни с познатата и типична за нея свръхчувствителност и динамичната визия на екрана. И не само това. Явно Надежда Ляхова е възприела тази медия много по-пълноценно, отколкото сме предполагали, защото сега тя се появява отново с видеа, но конструирани чрез една променена стратегия. За разлика от миналогодишния проект, тук няма наратив, изненади и поетични метафори за антиномията между реалност и фикция. Има различна концепция изобщо в подхода към видео изображението. Всъщност, може би реалният образ и измислицата този път са вече в неочаквано хармонична симбиоза.

Всичко в проекта на Надежда Ляхова Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна се крепи на симетрията, дори броят на видеата, които участват в него, и стилно планираното им разположение в пространството. Може би някой ще каже, че този тип манипулация на изображението, което тя прилага сега, е познат от памтивека; и няма да сгреши. Важното е, че авторката го е преоткрила и преработила в различни вариации, така че от него наистина е излязъл цялостен проект, осмислен от всички страни. При това образите, които Надежда Ляхова е получила, наистина отключват цяла серия асоциации, визуални заблуди, илюзии като в тест с петната на Роршах и създават почти нов свят, който е досущ като истинския, но малко странен и рационално необясним. Точно толкова необясним, колкото са и повечето на пръв поглед обичайни актове от ежедневието. Дали Надежда Ляхова ще обвърже концепцията на проекта си конкретно с нескончаемите и тотално недомислени ремонти по нейната улица, с незаконната строителна активност в нейния квартал, или с които и да било други строежи, изкопи и бетонни конструкции на молове, бизнесцентрове, хотели, кооперации, няма никакво значение. Изведени през личните й наблюдения и личното й подигравателно, но примирено възмущение, тези образи са универсални за нашето съвремие.

Най-просто казано, авторката срязва видео образа през средата и наставя едната му половина в огледална симетрия. С този жест реално умножава безсмислието и ирационалността, които привижда в иначе забързания работен процес. Като обърква целенасочено сетивата, тя изважда това действие от тривиалността на ежедневието. Вече няма как да го подминем неохотно. Освен това, с присъщата си наблюдателност, Надежда Ляхова е подбрала не просто ординерни сцени от мощната строителна дейност, а все моменти, от които изплуват и някои коментари върху манталитета и стереотипите, върху социалните корени на тези действия. Ненадейно, редом до старите вицове за работници, които копаят канал, в съзнанието ти изникват и сцени от научната фантастика. Защото с тази комбинаторика Надежда Ляхова е превърнала строителните съоръжения в чудовищни насекомоподобни същества, които размахват безцелно гигантските си пипала, докато дребните и нищожни остатъци от човешката раса се суетят също толкова неорганизирано наоколо. И така изникват всички грозни прогнози за неизбежния свършек на света, които са неделима част от този жанр.

Или обратно - гигантската машина изглежда във видеата като малка детска играчка, която, след кратко лутане и хаотично маневриране, буквално се самоизяжда и изчезва в разкопания фон. Същото се случва и с един анонимен персонаж в работно облекло и каска, оплетен в арматури. Обяснимо защо този образ ми навява, а вероятно не само на мен, преки паралели с композициите от неотдавна случилите се ОХИ, когато също на мода беше строителството на новия живот. Мисля, че сходството е съвсем целенасочено търсено или ако не, е напълно уместно.

Неслучайно заглавието на целия проект звучи манифестно, като лозунг, който носи цялото безсмислие на една минала реалност и цялата безнадеждност на едно опорочено настояще.

За изложбата на Надежда Ляхова в градската галерия се преминава през залата, в която е подреден новият кураторски проект на Мария Василева ‛От вчера до утре. Софийски паметници“. Освен това, двете изложби се откриха синхронно. Това въведение е повече от подходящо, тъй като целият проект за паметниците е на практика още един поглед към трансформациите, които претърпява града днес, и то с изявено критични коментари от страна на съвременните артисти, включени в него. Илюстративната съзерцателност на класиците от началото на века и техният оптимизъм за облагородяването и култивирането на пейзажа в младата тогава столица, съпоставени с нихилистичния поглед към ефекта от последователната агресивна намеса - първо на идеологията, а после на капитала, допринасят за това изложбата да добие статута на реакция, която носи същата поука и теза като проекта на Надежда Олег Ляхова.
още от автора


Надежда Олег Ляхова, "Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна", СГХГ, 5 март - 26 април 2009
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”