От пръв поглед ( кино), брой 7 (2534), 20 февруари 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: Тленна нежност
Български  |  English

Тленна нежност

В ‛Странният случай с Бенджамин Бътън“ Дейвид Финчър не е това, на което ни е свикнал. Няма го виртуозният съспенс от ‛Седем“, нито анархистичната неистовост от ‛Боен клуб“, нито клаустрофобичният хорър от ‛Паник стая“, нито дори беглата тръпка от ‛Зодиак“...

Вече и глухите са чули, че филмът разказва историята на Бенджамин, родил се на 80 в Ню Орлиънс в деня на края на Първата световна война и умрял бебе. Историята е вдъхновена от разказ на Фицджералд от 1921 (незнайно защо непреведен доскоро на български), но е разгърната до наши дни. Развитието на героя отзад напред и невъзможната му любов към една и съща жена в различни възрасти напомня страхотния роман ‛Изповедите на Макс Тиволи“ (изд. ‛Обсидиан“) на друг американец - Андрю Шон Гриър. Но седмици преди ‛Оскар“-церемонията италианската писателка Адриана Пичини завела дело срещу продуцентите с обвинение, че историята е взета от неин разказ от 1994. За Холивуд това не е новост.

Но за киното появата на човек, роден старец, е куриоз. И изпитание за оператора, майсторите на грима и спецефектите. Още повече, когато става дума не за друг, а за Брад Пит в ролята на порасналия Бенджамин Бътън.

Филмът, в унисон с обратната посока на биологията и менталността на героя, е разказан във флешбек – умиращата в болницата Дейзи (Кейт Бланшет) моли дъщеря си (Джулия Ормонд) да й чете неговия дневник. И така младата жена е връхлетяна от куп изумления – между миналото и урагана Катрина през 2005. Предсмъртните спомени на възрастната дама като диспечер на действието на свой ред препращат към ‛Титаник“. Филмът на Ерик Рот и Дейвид Финчър не е толкова сълзлив, но е създаден в същия дух на класическия холивудски мелодраматизъм.

Но, за разлика от ‛Титаник“, в него, през одисеята на Бенджамин Бътън (подобно на ‛Форест Гъмп“, чийто сценарист е също Рот), се оглежда (доста на едро) световният ХХ век.

След като майката умира по време на неговото раждане, а бащата (Джейсън Флеминг) е смазан – от смъртта й и от чудовищния вид на бебето, той го стоварва на стълба с пъхната в пелените двайсетачка. Оказва се, че това е дом за стари хора и Бенджамин е приласкан от добрата чернокожа Куини (Тараджи Хенсън). Там израства сред себеподобни, но автентични старци, които му разкриват света през историите си, повтаряни в склеротичен синкоп. Там Бенджамин (Питър Доналд Бадаламенти ІІ) среща червенокосото момиченце Дейзи (Ел Фейлинг), с което разлистват детска книжка. После се качва на товарен кораб (без фамилия и паспорт и вече Пит) и тръгва да обикаля света с вечно пиян капитан, излял душата си на художник в безброй татуировки по тялото (Джаред Харис). Така Бенджамин изкарва Втората световна война, стига до Мурманск и вълнуващия секс – в хотел с по-възрастна англичанка-дипломатша, чиято мечта е да преплува Ламанша (каква Тилда Суинтън!).

Междувременно Дейзи се е преместила в Ню Йорк и е балерина. Отново се срещат и разделят. От любов към нея той лети и до Париж. После, в Америка през 50-те, след като баща му е признал пред сина си своя грях, изпили са безброй чашки заедно, наследил е семейния бизнес с копчета и най-сетне има фамилия, Бенджамин купува кожено черно яке, мотор (поклон пред Марлон Брандо в „Дивия“) и къща, заживяват с Дейзи, ражда им се дъщеричка, но биологичният часовник безмилостно трака – той става все по-млад, а тя остарява...

Още в началото е обозначена основната метафора на филма – сляп часовникар, чийто син е загинал в Първата световна война, построява в гарата на Ню Орлиънс часовник, чиито стрелки вървят в обратен ход. Майсторът изчезва с лодка в океана. Така е и с живота на Бенджамин Бътън – той е красив и сбъркан.

Актьорите играят така вдъхновено, сякаш самите се борят с живота, любовта и тленността. И най-вече Брад Пит – само заради неговата съсредоточеност в образа си струва да прежалите близо трите часа. С Финчър той е за трети път – след ‛Седем“ и ‛Боен клуб“. С този режисьор всъщност холивудската звезда стана истински актьор. След ‛Вавилон“ на Алехандро Гонсалес Иняриту пък за втори път играе с пленителната Кейт Бланшет - дори Пит има епизод с телефон, който директно напомня онзи филм, а голяма част от времето тя е в лежащо положение, както и там.

В ‛Странният случай с Бенджамин Бътън“ Дейвид Финчър изненадва с нежност. Филмът е наистина умилителен, но не е значим – липсва му мащаб на внушението, колкото и да се напъва да изглежда като философско осмисляне на живота. И в надпреварата за ‛Оскар“ едва ли ще вземе повече от статуетките на БАФТА. ‛Странният случай с Бенджамин Бътън“ е встрани от световния контекст (не само филмов).

На Фицджералд, общо взето, не му върви с киното, но какво ли би постигнало Андрю Шон Гриър, ако Холивуд се протегне към екранизация на негов роман – едва ли ще е ‛Изповедите на Макс Тиволи“, но защо не „Историята на един брак“…
още от автора


"Странният случай с Бенджамин Бътън" (The Curious Case of Benjamin Button), 2008, САЩ, 166 минути, сценарий: Ерик Рот, Робин Суикорт (по разказа на Франсис Скот Фицджералд), режисьор – Дейвид Финчър, продуценти: Шон Чафин, Кетлийн Кенеди, Франк Маршал, оператор – Клаудио Миранда, художник – Доналд Греъм Бърт, костюми – Джаклин Уест, музика – Аликзандър Дисплат, в ролите: Кейт Бланшет, Брад Пит, Джулия Ормонд, Тилда Суинтън, Джейсън Флеминг, Тараджи Хенсън и др. Награди и номинации: 3 награди БАФТА (за художник, грим, спецефекти), 13 номинации за ‛Оскар‛ Разпространява Александра филмс
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”