Български  |  English

Отгоре и отдолу. Брюксел и Берн

Швейцарците ни допуснаха до своя пазар на труда, отбелязаха доволни българските медии, сякаш не след десетина години, а още утре българските граждани ще могат свободно да се трудят в Конфедерацията. Разбира се, един отрицателен вот на референдума в Швейцария би налял още горчилка в самочувствието на българина напоследък, но в никакъв случай не бива да се забравя, че швейцарците казаха своето „да‛ не заради особените качества на румънци и българи. Референдумът засягаше развитието на отношенията им с Европейския съюз, които за тях са от съществено значение. Швейцарското гласуване обаче събуди гласовете, питащи се по какъв начин се вземат решенията в Европейския съюз...

Ето един любопитен поглед към референдума на Рогер Кьопел в Ди Цайт:

Преди четири години попитах един бивш германски канцлер дали смята за правилно, че в страната му няма референдум по въпроса за Конституцията на ЕС. „В никакъв случай не трябва да ги оставяме да решават. Мислите ли, че щяхме да успеем да премахнем германската марка и да разширим ЕС на изток, ако трябваше да изкарваме хората пред урните? Ние бяхме длъжни да извършим най-важните реформи, без да въвличаме в тях германския народ‛. Ето това се нарича демокрация в Европа.

Демокрацията в Швейцария обаче е друга и според нейните принципи народът трябва за всичко да бъде питан: за улиците, за бойните самолети, за важните държавни договори. Търсещите винаги скандала швейцарски граждани обичат да влизат в резки противоречия с избраните от тях политици. Референдумите са важно оръжие срещу елита, който дори и в Швейцария не е застрахован срещу надменността, произтичаща от властта. Но недоверието в институциите има и своя положителен ефект, не е случайно, че само през 2008 в Швейцария заживяха над 30 000 германци, които избягаха от родината си заради високите данъци за наследство, ниските заплати и строго регулираната икономика. Швейцария е нещо от типа на университета Харвард: скъп, особено взискателен, но и твърде привлекателен за онези, които искат да успеят, независимо от техния „произход, цвят на кожата или религия‛ (Хегел).

Демокрация отдолу или демокрация отгоре: това е новата ябълка на раздора между Берн и Брюксел. Мнозинството от швейцарците са „за‛ продължаването на свободното движение на хора от досегашните страни членки на ЕС. От друга страна обаче перспективата, че силно дотираната швейцарска социална система ще бъде отворена за ниско заплатените служители на България и Румъния, предизвиква силни главоболия. И до обикновените швейцарци достигна новината, че ЕС е отрязал от фондовете за финансиране на двете страни поради висока корупция. В същото време обаче от Брюксел предупредиха, че ако швейцарците гласуват с „не‛, това ще бъде своеобразно гилотиниране, защото всичките им договори с ЕС щели бъдат разтрогнати. Това обаче не отговаря на истината и дори и резултатът от референдума да бе отрицателен, той нямаше да доведе до прекратяването на никакви договори. Така че би било хубаво, ако ЕС бе малко по-спокоен и хладнокръвен. Освен това се остава с впечатлението, че каквото отделните страни членки на ЕС не смеят да предложат за референдум на собствените си граждани, го оставят на швейцарците - демокрация отгоре.


Но как да оставиш европейците да взимат решения отдолу в момента, в който антиевропейската партия Либертас, която бе в основата на ирландското „не‛ на Лисабонския договор, е призната вече за паневропейска – и ще ползва за своята дейност фондовете на ЕС?

К


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”