Бъдещето е вече тук" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: Маргарет Атууд: <i>Бъдещето е вече тук</i>
Български  |  English

Маргарет Атууд: Бъдещето е вече тук

Точно след първата вълна на ипотечната криза в САЩ и последвалата финансова се появи книгата на световно известната канадска писателка Маргарет Атууд Време за разплащане: Дългът и сенчестата страна на богатството. В много разговорен стил, всъщност това са серия лекции, Атууд разсъждава върху отношението ни с дълга като културна конструкция и метафора, през призмата на митологии, литератури и религии. Авторката разглежда дълга във всичките му превъплъщения и, подхвърляйки ни цитати от Библията,‛Гордост и предразсъдъци‛, ‛Мадам Бовари‛, ‛Кръстникът‛ и експерименти с шимпанзета, тя трасира символния и лингвистичен произход на зодиакалния знак Везни назад до Асиро-Вавилония и отбелязва, че ‛теглилките или везните са едни от най-старите и изразителни емблеми в изобразителното изкуство, основано върху митологията.‛ По-късно в индийската култура се появява кармичната справедливост, в китайската – Дао, докато християнството се изгражда около понятието за дълга - Христос , изкупителят на душите, плаща за всички дълга, натрупан от първородния грях. Дали обаче дълг-разплащане е социална конструкция, или мозъкът ни просто е програмиран така, или съществува някакъв принцип на баланс, според който ние организираме живота си и които е универсален? Атууд приема тезата на еволюционния психолог Леда Космайдис1, която смята, че става въпрос по-скоро за един вроден човешки модул, който оценява честността и нечестността и се стреми към равновесие.

Беше съвпадение, казва Маргарет Атууд в интервю за британския ‛Guardian‛, избрах тази тема преди няколко години и после се оказа, че нещата, за които пиша, се случват около мен... Но финансовият дълг не е най-страшното. Какво е мъртвият? Човек, платил дълга си към природата. Тоест вие сте заели нещо – физическото тяло е изградено от природни елементи – и в един момент връщате дълга си, разтваряйки се в природата. Какво още вземаме от природата и как и го връщаме?.. Древните култури са правели жертвоприношения за добра реколта и какво или още не. Ако ние не променим начина си на живот, жертвоприношения отново ще бъдат пренасяни – и това вече се случва, засуха, глад, наводнения. Питайте който и да е епидемиолог и той ще потвърди, че онова, от което те най-много се боят, са мега-епидемиите. Ние сме претъпкали земята и сме недохранени – същите условия предхождаха Черната чума. ... Трябва да започнем да мислим за себе си като елементи от равновесието и затова как сме нарушили баланса. Това не е морално, това е физически задължение.



- Измежду всички онези неща, за които бихте могли да пишете сега, в този момент от вашата кариера, когато светът е отворен за вас, вие избирате да пишете за пари.

- Не, аз избрах да пиша за дълга. Това е различно. Дългът не е просто пари. Той означава да притежаваш и да бъдеш притежаван. Парите са само едно от нещата, което можеш да размениш. Можеш да размениш добри дела, можеш да размениш отплата, можеш да размениш убийство. Казах днес на един познат: ‛Виж, най-простата форма на това е просто да отвориш вратата на някого и той да не ти благодари. Как би се почувствал?‛ Той отвърна: ‛Това ми се случи тази сутрин. Побеснях.‛ Казах му: „Правилно, така е, защото си осъзнал, че не са ти се отплатили. Ти си направил нещо за някого и той не ти е отвърнал със съответния жест, както е прието. Честно ли е една маймуна да получи грозде срещу същото камъче, срещу което друга маймуна получава само краставица? Очевидно не е. И маймуната, получила краставица, ще се разгневи. При групата на шимпанзетата това е размяна на услуги. Аз ще ти помогна в заговор срещу него и в замяна ще ти поискам ти да ми помогнеш - и ако не го сториш, ще се ядосам, защото везните натежават в едната посока. Дължиш ми и не си плащаш. Минаваш ме.‛

- Това, естествено, са примитивни чувства. Вие надълго обяснявате в книгата как нашите приятели приматите реагират при експерименти, които изпробват чувство им за справедливост, за необвързване-с-дълг...

- Маймуните общуват, кооперират се с маймуни, които играят по правилата.

- Да, но в животинския свят някои индивидите мамят - точно като нас. Това, малко или повече, е универсално.

- Универсално е.

- И обикновено мамещият не просперира.

- Всъщност, често просперира.

- Но вие също твърдите, че поговорката ‛Каквото повикало, такова се обадило‛ действа, че понятието игра по правилата е реално и универсално разпространено.

- Да, иска ни се да вярваме, че е така. И затова всички тези животи след смъртта вършат толкова добра работа, нали? Някой е бил абсолютен мошеник, гадняр през целия си живот. И му се е разминало и си умира щастлив и богат, а на нас така ни се иска да отиде на съд и сърцето му да натежи срещу перцето2 на истината, да бъде натежало от грехове и да го хвърлят на крокодилите. Такава спасителна развръзка е почти задължителна за душевното ни равновесие. Може да изглежда, че ти се е разминало, обаче по-късно ще си платиш.

- Вие като че сте загрижена за това дали ние като общество достатъчно добре съзнаваме собствената си неплатежоспособност...

- О, ние много добре я осъзнаваме; о, колко добре! Много ясно можем да определим началото, кога започна голямата неплатежоспособност - това бе, когато кредитните карти станаха достъпни за всички.

- Изведнъж дългът вече не е стигма и е лесно достъпен.

- И изведнъж се превръща в проблем. При старата система - която вече е толкова архаична, че никой не я помни – ако искаш пари, трябва да отидеш до банката и да си ги вземеш в брой, като не можеш да вземеш пари, които не притежаваш. Докато с кредитните карти можеш да харчиш пари, които нямаш; и това е толкова подмамващо. Мислиш си, че кредитният лимит представлява пари, които притежаваш - ние сме устроени да мислим по този начин. Докато дойдат сметките (отрезвяващ момент) и разбираш, че не си толкова богат, колкото си си мислил. Хората просто са насърчавани да живеят по този начин, вечно на ръба, вечно разплащащи се.

- Говорите и за дълговете на студентите.

- Да. За тях е много трудно, освен ако нямат стипендии или богати родители. Наричат студентските заеми инвестиции за бъдещето, но като всяка инвестиция, тя е рискована, защото бъдещето е неясна величина. Обаче, ако не инвестираш в бъдещето, може и да обръщат хамбургери до края на живота си. Така че си е истинска дилема.

- Размишлението за дълга често води до дискусия за лихварството и за лихвите. И много от източниците, които цитирате, са срещу тези практики.

- Да, това е интересна тема. Знаете или тази книга на Луис Хайд, озаглавена ‛Дар‛? Там има цяла глава, посветена на лихварството, и как хората са успявали да заобикалят забраната. В Библията има куп неща за дълга, за закона за дълга. Има една много забавна история, която не включих в книгата. Цяла една част е посветена на честността - за това как не трябва да имате две теглилки в дома си, тоест, не трябва да водите двойно счетоводство, нали така, да няма едно за теб, друго за тях, не трябва да имате две счетоводни книги. И сред тази доста суха материя изведнъж се казва, че ако двама мъже се бият и жената на единия се втурне в битката и извие тестисите на врага на мъжа си, ръката й ще бъде отрязана. И си помислих: ‛Какво прави това тук?‛. И после си казах: ‛Разбира се, става въпрос за честност, трябва борбата за бъде честна, не трябва да има никакви допълнителни елементи с извиване на тестиси‛.

- И кой е нашият най-голям дълг.

- Най-големият дълг винаги е правителственият; дългът, който правителството е натрупало за наша сметка.

- Това е най-големият ни финансов дълг. А най-големият морален?

- Няма спор по това, че най-големият ни дълг е към околната среда. Вземаш, вземаш, вземаш, нищо не връщаш.

- И вие смятате, че не само имаме дълг към околната среда, към земята, но че разплащането много скоро ще настъпи?

- Денят наближава. Беше много интересно, когато Луизиана беше пометена от наводнението и фундаменталистите веднага заявиха, че това е Божието наказание над греховния град. Сега, когато петролната индустрия е силно засегната в Галвестън3, викат ли от катедрите си: ‛Бог наказва нефтената индустрия‛? Не, не, не. Интересното относно религиозния компонент за мен е, че Исус почти не споменава за секс. Той е прекалено зает с бедните, зает е с това да ви накара да продадете земните си богатства и да трупате богатства на небето. Затова пък религиозните фундаменталисти говорят само за секс и все едно казват: ‛Внимавай със секса и ние просто няма да говорим дали това, което правиш във финансовата сфера, е греховно.‛

- Много хора се загрижени за околната среда. Извървяхме дълъг път през последните едно-две десетилетие към осъзнаване на проблема.

- Ами, всичко си беше казано още през 1972 година в доклад на Римския клуб. Майка ми пази една статия от вестник от онова време, в която се обяснява, че ако не направим нещо, то още по време на поколението на децата ни ще се случат следните неща - и се изброяват климатични катастрофи, пренаселеност, глад, суша. И естествено, когато има недостиг от ресурси, ще има и войни за блага като водата, точно както в Стария Завет.

- Тоест, според Римския клуб само поколение ни дели от това?

- Ние вече сме в този период.

- Но вие също така скицирате възможността от не толкова катастрофално бъдеще.

- Да, когато Скрудж ще носи костюм от коноп и ще пише чекове. Когато всички ще започнат да се държат позитивно, добронамерено; и когато всички заедно, или дори поотделно, ще извършат онези промени, които ще запазят горите, ще намалят температурата, ще оправят водата на океаните, ще се отърват от огромния остров от пластмаса, който плува из Тихия океана.

- Вие сериозно се притеснявате от апокалиптичния сценарий, така ли?

- Да. Както казва Уилям Гибсън4, бъдещето е вече тук, но е неравно. Неравномерно разпределено е. Някои вече го живеят, онези от островите около Индия, които са вече пометени; днес бъдещето се случва на някои хора. Ние сме много късметлии, засега.

- В отговор на временното покачване на цените на бензина започнахме да купуваме различни коли. Както и да забавяме темпото. Това дава ли надежда, че хората се адаптират?

- Не. Както казах, аз съм от тези, които мислят, че часът на земята все още не е настъпил. Никой не може да предскаже бъдещето. Най-многото, което можеш да направиш, е да следваш тенденциите, но те биха могли да се променят във всеки един момент. Всеки си караше по старому, докато кулите-близнаци паднаха. Това промени всичко. Така че не можеш да предвидиш бъдещето, но можеш да кажеш: ‛Ама тези ледници наистина пък се стопяват‛. Това може да бъде измерено и тогава може да се каже: ‛Когато всичките тези ледници се стопят, няма да я има вече Атабаската река‛5. И тогава ще се запитаме какво ще се случи с нефтените пясъчни залежи, защото се изисква много вода, за да се преработва този нефт. Откъде ще дойде тя? Такива неща могат да се кажат.

- Какво е разрешението тогава?

- Защо не инвестираме в алтернативни технологии? Саудитска Арабия го прави, Шотландия също, тъкмо оттам се връщам. Дали просто не се надяваме, че нефтът ще продължи да извира и понеже притежаваме огромни залежи, това ще ни направи много богати?

- Да, ние правим доста пари, той ни докарва доста пари.

- Засега.

- Търсенето е много високо.

- В момента. Нека почакаме малко.

- Колко малко.

- Всъщност, не знаем точно колко. Има много фактори. Рискована работа е, ако това е всичко, на което разчитаме. Трябва да се поучим от ирландската картофена криза: монокултурите са много уязвими, монокултурите от всякакъв вид са уязвими, понеже, хоп една промяна - и си свършен, обречен. Така че трябва да търсим разнообразие, не мислите ли?

- Мисля, че го правим.

- Мислите? Не е достатъчно. Четох статия на автор от Албърта, в която се казва, че канадците са мързеливи, понеже не патентоват достатъчно изобретенията си. Аз не съм съгласна. Канадците изобретяват много неща. Да ги патентоваш е скъпо.

- По-скъпо ли, отколкото на други места?

- Изобретателите обикновено нямат пари. Нортръп Фрай казва:‛Американците обичат да правят пари, а канадците - да ги броят‛. За момента това работи за нас, не сме се хвърлили в празни ипотеки. Но в други времена работи срещу нас, понеже сме прекалено внимателни.

- В разгара на избирателна кампания сме и околната среда е централен тема.

- Икономиката я е засенчила, изместила я е като основана тема. Но двете са свързани. Това забравят хората. Те си мислят, че е или едното, или другото.

Списание Маклейнс, Канада.

Превод от английски Мария Груева




1. Леда Космайдис – американски психолог и антрополог, която развива еволюционната психология, възникнала през седемдесетте години като опит да се обяснят паметта, перцепцията, езика като адаптация, като функционални продукти на естествения подбор и половата селекция. Бел. пр.

2. В Древен Египет сърцето на умрелия се премервало на везни и ако било по-тежко от специалното перце на богинята Маат, то мъртвият не можел да продължи пътя си в подземното царство. Бел. пр.

3. На 13 септември 2008 г. мощен ураган удари Галвестън, Тексас, работнически град с 57 000 жители, сърцето на нефтената индустрия. Рафинериите бяха затворени, а платформите - евакуирани. Бел. пр.

4. Уйлям Гибсън е американо-канадски автор, наричан ‛черният пророк‛ на научната фантастика, който създаде понятието ‛киберпространство‛, както и иконографията на епохата на информацията още доста преди Интернет, и също така предсказа телевизионните ‛Реалити шоута‛. Б. пр.

5. Една от най-красивите реки на Западна Канада, прекосяваща Скалистите планини, чиито води се използват от петролните компании в Албърта за пречистване на битумните пясъци. Спорът около унищожаването на екосистемите и уникалните животински видове по протежението на 1261 километровата река се превърна в политически дебат в Кянада. Бел. пр.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”