Български  |  English

Историята започва. Бъдеще предварително

Барак Обама е вече президент на Съединените американски щати. Но когато пишем тези редове, той още не е встъпил в длъжност. Пристигнал е обаче във Вашингтон с влак, по стъпките на Линкълн, активирайки целия исторически ресурс, с който американската нация разполага. Историята ще му потрябва – не само Линкълн и бащите-основатели, но и Уилсън, Рузвелт (Теодор и Франклин), Кенеди (Джон и Боби). Ще му се налага често да се позовава на великите моменти на изпитания. Защото, както пише в коментара си за Зюддойче Цайтунг Йорг Хенцшел, По-тежко едва ли би могло да бъде!

Ето и разказа на концерта, посветен на встъпването в длъжност на новия президент:

След националния химн, изпълнен от морския пехотинец Калеб Грийн, на сцената излезе Брус Спрингстийн, който заедно с госпъл хор изпълни хита си "The Rising". След това започна припомняне на крилати фрази, изречени от бащите на нацията. Пръв бе Франклин Делано Рузвелт с изречението, за което имаше големи надежди да бъде повторено и от Джордж Буш: Трябва да се страхуваме само от едно нещо: от самия страх.

Появи се и синът на Мартин Лутър Кинг, който на същото онова място, на което баща му произнесе прочутата реч „Имам една мечта“, обяви: Ние не може само да взимаме, трябва и да даваме. Цитиран бе и Джон Ф. Кенеди: Не питай какво страната може да направи за теб, задай си въпрос какво ти можеш да сториш за нея. Самият Обама бе в страхотно настроение и си тананикаше песента „Опри се на мен“ в изпълнение на Мери Джей Блайдж, и се забавляваше с Джон Бон Джоуви, който изпълни в дует с Бети Лавет „A Change is Gonna Come“ - песента на Сам Кук от 1964 г., емблематично свързана с Движението за граждански права в Америка.

Актьорът Том Ханкс цитира Ейбрахам Линкълн: Както не желая да съм роб, така не искам и да съм господар. А Боно от U2 прекъсна изпълнението на хита си „In the Name of Love“, обявявайки: Не става дума само за американската мечта, а и за ирландската, европейската, африканската, палестинската и израелската!


Историята, чийто край предсказа американецът Франсис Фукуяма, върши работа за мобилизация. И създава надежди.

Но може би най-голямата надежда е, че новият американски президент е вече самокритичен – в бъдеще време. На въпрос на списание Тайм какви ще са резултатите на междинните избори след две години, Обама отговаря, че това ще зависи от отговорите на някои въпроси:

Дали ще сме помогнали на нашата икономика да излезе от най-сериозната финансова криза след 1929 г.? Дали сме създали регламентация и правила за поведение на финансовите пазари, които да гарантират, че такъв тип кризи няма да се повторят? Дали ще сме създали добре платени работни места, позволяващи на домакинствата да посрещнат нуждите си? Дали ще сме направили първите стъпки в един без съмнение десетгодишен проект за нова енергийна политика? Дали ще сме започнали да изпълняваме една още по-дългосрочна програма, за да вдъхнем отново живот на обществените училища и да бъдат те конкурентоспособни през XXI век?

Дали ще сме прекратили употребата на мъчения и възстановили равновесието между изискванията на сигурността ни и изискванията на нашата Конституция? Дали ще сме възстановили съюзите си с останалата част от света? Дали ще съм успял да изтегля войските ни от Ирак и дали ще сме консолидирали нашия подход към Афганистан – не само във военен и дипломатически план, а и в областта на развитието? И дали ще сме успели да подтикнем международните институции да се заемат сериозно с транснационалните заплахи, като климатичните промени, които не можем да решим сами?

Извън конкретните мерки, бих искал американският народ да може да каже след две години: Правителството не е идеално, някои инициативи на Обама ме отчайват. Но, общо взето, имам чувството, че правителството работи за мен. Имам чувството, че може да му се има доверие. Имам чувството, че съм добре информиран за мерките, които то предприема. Имам чувството, че срещу себе си имам президент и правителство, които могат да признават грешките си, които се съобразяват с новите информации и предпочитат по-скоро да основават решенията си върху факти и специфични данни, отколкото да правят политическа демагогия.


Какво да кажем, освен че не става дума само за американската мечта, а и за европейската, африканската, азиатската. И за българската!

К


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”