Думи срещу думи ( литература), брой 3 (2530), 23 януари 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: Откровение или езотеризъм: руската душа
Български  |  English

Откровение или езотеризъм: руската душа

Много малко литератури в света могат да имат такъв роман. Българската със сигурност не е между тях. Това всъщност не е похвала, а изумление пред един текст, в сравнение с който „Майсторът и Маргарита‛ изглежда като традиционен битово-социален роман с елементи на ведра фантастика.

На приблизително 35-годишна възраст, в разгара на съветския комунизъм през 60-те, синът на един московски професор по психиатрия написва чудовищна сюрреалистична гротеска на руската душа, а може би на човешката душевност изобщо. Той, разбира се, и не прави опит да го издаде на своя роден език. Романът се появява двайсет години по-късно, и то на френски. „За мен „Убиецът от нищото‛ беше и си остава загадка, казва самият Юрий Мамлеев. Той има прекалено дълбоко дъно, живее свой собствен живот‛. И наистина, прочитът оставя впечатлението, че подобен текст не може да бъде написан с пълно съзнание за неговото символично послание и за начините, по които ще бъде разбран от различни хора. Той се пише един път в един човешки живот, не може да бъде повторен или дори имитиран от самия му автор. Затова пък може да бъде прочетен по множество начини. Според един американски писател това е „метафорично изображение на нашите духовни бедствия‛, може би нещо като картина на Бош. Според едно убеждение (доста оптимистично впрочем) в новата руска критика, неговите герои са хора, стигнали в духовните си търсения до предели, забранени за човека, където човешкият разум е безсилен.

Но кои са тези герои и как лъкатушат пътечките на техните дълбоки прозрения? От една страна, романът разказва „народа‛, представен от десетина „индивидуалности‛, скупчени в малко подмосковско селце. Сред тях е Фьодор Соннов – огромно, безформено тяло на идол, което полусъзнателно се стреми към отвъдното, като разговаря с труповете на своите жертви. Сестра му Клавдия, която обича да пъха в интимните си места жив гъсок. После съседите: невинният Петенка, който буквално се самоизяжда, като се храни само с пъпки и струпеи, изчоплени от своето тяло; старецът Михей, който се самокастрира, за да предизвиква отвращение у околните; левентът Паша Красноруков, който убива неродените си деца, като пробива главичките им с члена си, докато изнасилва бременната си жена, малоумната любителка на бунището Лидочка. Ще си помислите: но къде е Бог, така почитан от руския хора? Ето го – в думите на стареца Андрей Никитич, който се преражда в кокошка, а след това в мъртва кокошка, или в кокошотруп. „Другите‛ на народа, това са интелигентите: Аня, Падин, Ремин, Извицки... Всички те са болни от страст по метафизичното, възбужда ги до полуда изтънченото и зловещо битие на отвъдното. Всеки от тях е влюбен единствено в себе си и се опитва да въплъти абсолютното, да го вмести в своя (задължително извратен) облик, в своето битие. Болестта на руската интелигенция е страстта по лично безсмъртие в някаква чудовищна, ирационално-неописуема форма: ведрият садизъм на красивото ангелче Игорьонок, сексуалната езотерика на истеричката Аня, свръхчовешкият нарцисизъм на Женя Извицки... Фон на сцените, в които се разиграват метафизичните бесове на руската душа, е портретът/присъствието на Достоевски.

„Дълбокото дъно‛ на книгата идва всъщност оттам, че никой, включително авторът, не знае дали това е пародия или непосилно откровение за природата на човека. Можем просто, като един от героите, да заключим: „Руски езотеризъм след водка‛. Въпреки това у читателя остава нещо от мистичния мрак на романа, някакъв непосилен метафизичен махмурлук, който не може да бъде преглътнат и с водка.

Книгата не е препоръчителна за лица под 18 години.
още от автора


Юрий Мамлеев. "Убиецът от нищото". Превод от руски Симеон Владимиров. Факел експрес, С., 2008
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”