От въздуха подхванато (радио), брой 3 (2530), 23 януари 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: <i>Тикви нещастни, мръсни</i>
Български  |  English

Тикви нещастни, мръсни

Дай мииии, коя песен да ми дадеш там от тия? „7-8 и ще си паднала“ ми дай... (започва песента)... пратете му един sms, че „Гонг“-а отиде днеска на кино... Уморихме се да живеем на ръба, на ръба на оцеляването, на оживяването, не само материалното, за съжаление - на ръба и на духовното ни оцеляване, защото в ХХI век ние си правим анкетата „четене.бг“, примерно, ся ми хрумва, гледам сайта тук, нещо такова, айде да четеме книги... К’во стана бе, хора, к’во стана, че ние я докарахме дотука?... Т’ва ви казвах и в минутките на водещия, когато ми взеха радио „Гонг“. Не съм забравил, често ме питате: „Айде, бе, направи радио Гонг“. Не мога, не мога поради много причини. В основата си - нямам пари... Ето, днес го ударихме на откровено, да ви кажа - имам пари да изхраня семейството си за този месец и за още два, толкова са ми парите, как да направя радио Гонг? Що нямам пари? Ми щото не съм ги изкарал, толкова са ми възможностите, съжалявам, извинявам ви се... Това исках да ви кажа, тикви нещастни, мръсни. На 42 години една година не съм се чувствал щастлив от 1 януари до 31 декември, само защото обичам България...Честит рожден ден на жена ми, провалих й празника дотук...

14 януари, малко преди 18 часа, Томислав Русев, Дарик радио (тирадата, публикувана тук, е с големи съкращения; взети са отделни фрагменти от изказването). Безспорно, това е кулминацията в емоционалното обговаряне на тъжния протест в българския ефир. Анализирани ред по ред, думите на популярния спортен журналист вероятно са и най-автентичното обяснение защо януари 2009-та не е същият като януари 1997-ма: вече няма големи утопии; всички участници в протеста приеха съпричастността си в него като лична терапия, която може да приглуши травмата от различните им проблеми: (вижте само надписите от плакатите) "Развитие и обществен контрол на студентските общежития и столове", "Никакви деца в дискотеките", "Пенсионери, студенти и трудов народ, изхвърлете боклука със сигурен вот", "СБАЛ по кардиология във В. Търново спасява и лекува без договор с РЗОК, а лечебницата в Г.Оряховица не работи, но има договор с РЗОК", "Емил Райнов вън от МЗ и НЗОК", "Убивайки природата, убивате себе си", "Да спасим Иракли", "Спрете да крадете"...

Изключително знаковата тирада (за модерната радиопубличност) на Русев, при която фрагментарността издава единствено тежка фрустрация, а не уникален авторски почерк, не може да бъде журналистическо обяснение в авторитетна радиостанция. Разбира се, употребите на неформалния регистър могат да служат за илюстрация на контекста на социалните конфликти (както направиха другите медии и Дарик радио в останалите си предавания), но „удрянето на откровения“ и единствено „откровения“ в екстремна ситуация отдалечава медията от главните й функции: да информира обективно, да открои и дефинира посланията на протестиращите, да представи читав редакционен коментар.

Казано с други думи: тези, срещу които се изправя Русев и има пълното право да е недоволен от тях, успяха с негова помощ.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”