Мрежа/паяжина ( интернет), брой 3 (2530), 23 януари 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: Протестът и мрежата | шум
Български  |  English

Протестът и мрежата | шум

Някои вероятно са чули главния секретар на МВР да твърди по Нова телевизия, че протестът на 14 януари е незаконен, „защото е организиран по интернет“, а Мира Янова по BTV, че протестът няма организаториq „защото е организиран по интернет“. И понеже е така, интернет трябва да бъде контролиран по-строго.

Подобни изказвания отдавна ни държат нащрек, макар в случая новите медии да внесоха хаос по-скоро във вреда на протестиращите, отколкото на това, срещу което те протестираха. Защото не толкова футболните хулигани застрашиха събитието (тяхната поява се очакваше от всички), колкото го застраши информационният шум, собствената ни неподготвеност да се справим с него, неспособността ни да комуникираме помежду си на ниво, различно от това, с което сме свикнали в тесните граници на семейния, приятелския или колегиалния кръг. Обществото, оказва се, е нещо повече от това.

Но да не губя конкретност!

Откъде все пак тръгна вълната на недоволството, която изведе и нас на площада? Кой я инициира и как се разпространи тя в мрежата? Със сигурност в началото това беше студентска вълна, зад която стояха студентското Сдружение за развитие и обществен контрол (СРОКСОС) и някои екоорганизации. Поводът - смъртта на студента Стоян Балтов през декември миналата година. Причината? Дали желание осмодекемврийският ексцес да продължи, дали амбицията за катапултиране в медийна орбита на студентските лидери - няма значение. Намеренията, поне в началото, бяха недоволството да прерасне в граждански (а не политически!) протест, който да издигне студентски и еко искания пред хората на власт. Протестът приключи като национален, издигна всевъзможни, в това число и политически, искания и остави повече въпроси, отколкото отговори, в това число и логичния въпрос: етично ли е да се експлоатира смъртта на едно момче за политически цели? И ако партията „Атака“ не бива да си присвоява енергията на протеста, то откъде накъде да може „Демократи за силна България“ или, примерно, ГЕРБ да го правят? Ето защо няма да коментирам самосаботирането на протеста от страна на студентите с решението им да го направят национален (за тази цел дори са приели съюзничеството с неонацистките елементи от футболните агитки . Няма да коментирам кариеризма на студентските лидери, нито адекватността на самите искания за повече полиция и видеонаблюдение в Студентски град. Още по-малко ми се ще коментирам качествата на самите студенти и доколко изобщо тези „алкохолизирани провинциалисти“ заслужават приличен кампус. Протестът си беше студентски и очевидно това трябваше да се знае от всички от самото начало. Представа нямам защо бе толкова трудно тъкмо в дните преди протеста да се открие еднозначна информация за организаторите и дали само спецификата на разпространяването на информацията в интернет е виновна за това. На сайта на СРОКСОС пише:

Историята на новите български протести до скоро бе скромна, защото УПРАВЛЯВАЩИТЕ ни умело манипулираха народа и всяваха раздори и разделяния. Различни групи, организации и гилдии правеха локални протести. Протестите и недоволството бяха повсеместни, но липсваше единството, липсваше солидарността.

Защо ‛липсваше“? Солидарността все така липсва. Ако имаше солидарност, нямаше да има толкова информационен шум (в интернет) и терен за изява на футболните хулигани (на жълтите павета). Нямаше да се злоупотребява толкова с протеста. Защото, според слуховете, той е бил ползван дори за преразпределяне на наркопазара в Студентски град.

Е, егоизмът и този път надделя. Така всички дружно действаха срещу себе си. Недоизяснили си какво ги свързва, всички обаче пак бяха наясно как се става „кадър“ в навечерието на поредните избори.

Все пак, протестът се състоя и не беше пълен провал, защото показа нещо важно: краят на всеобщата апатия е настъпил и хората са все по-наясно с нуждата от адекватна информация насред нарастващия шум. Това ги прави все по-взискателни към източниците и превръща самите тях в източници на информация. Защото подозренията и недоверието се разсейват само при открита комуникация. Интернет е само средата, в която комуникацията би могла да се случи, и векторът, от който можем да бъдем лишени, преди да сме се научили да го ползваме.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”