Български  |  English

Европейско кино в заспалата столица

Разговор с Том Максорли

През изтеклата година Канадският филмов институт зарадва публиката на Отава с няколко панорами: на Андрей Тарковски, Ингмар Бергман, Жак Тати и т.н., но най-оживеното културно събитие си остава Фестивалът на филмите на Европейския съюз. Публиката е все по-многобройна, а през декември 2008 година за първи път всички прожекции бяха при пълен салон. България бе представена с филма на Иглика Трифонова ‛Разследване“.

- Канадският филмов институт е най-старата филмова институция в Канада и втората най-стара в света. Предизвикателство ли е да се работи в духа на подобна традиция? Какви бяха първоначалните ви амбиции и с времето смениха ли се приоритетите?

- Винаги е предизвикателство да следваш една или друга традиция, предполагам, но това, което наистина ни мотивира и вдъхновява, е възможността да представим най-доброто от света на киното на отавската публика. Канадският филмов институт е създаден през 1935 г., много преди да съм роден, но приоритетите му си остават, в общи линии, същите. Повече от седемдесет години този институт работи за пропагандирането на едно филмово изкуство, което да е средство за диалог между различните култури и залог за разбирателство.

- Как се роди идеята за Фестивала на европейското кино?

- През 1984 г. нашият институт и Делегацията на европейския съюз решихме да покажем на тукашната публика най-новото от съвременното европейско кино... и ето, вече 23 години, и все повече страни участнички.

- Засиленият интерес към чуждите филми, не американски, в Канада е безспорен факт, но явлението е още по знаменателно за Отава, наричана с вече отдавна остарялото клише ‛заспалата столица“. Преди 5-6 години да се купи билет за панорамата на европейското кино или френското, или дори независимото американско не беше проблем, докато напоследък билетите са продадени месеци напред. А миналата година за филма на Иржи Менцел ‛Служих на английския крал“ се наложи да организирате втора прожекция. Как бихте коментирали тази промяна?

- Отава никога не е била заспала, що се отнася до киното. Може да е не е голяма метрополия, но е космополитен, двуезичен, интернационален град. Има голям апетит за добри филми в Отава. И понеже нямаме фестивали от ранга на Монреал и Торонто, си правим частични, тематични фестивали, като този на Европейския съюз, Латиноамериканско кино, Източноевропейско, Азиатско, панорами на известни режисьори и т. н. Трябва да подчертая, че публиката на Европейския фестивал в продължение на 10-15 години се възпитаваше в една различна естетика чрез много разнообразна програма и добро качество на филмите.

- Последните години видяхме няколко български филма, между които ‛Писмо от Америка“, ‛Маймуни през зимата“ , ‛Пазачът на мъртвите“. Намирате ли някаква прилика между проблематиката или естетиката на канадското кино и източноевропейското днес? Имам предвид филми, като ‛Лявата страна на хладилника“, Малстрьом“ (Квебек), ‛Редки птици“, ‛Последната сватба“ (Британска Колумбия) и др. Социални проблеми, преплетени с екзистенциални, безработица, абсурдни ситуации и черен хумор. Комплекс за провинциализъм и в същото време предизвикателна виталност и нови решения.

- Безспорно съществува осезаемо сходство в чувствителността на канадското и българското кино. Най-вече усещането или съзнанието, че са някак извън центъра, извън главното течение и сферите на влияние. Има едно странно, особено продуктивно чувство за маргиналност в нашите кинематографии. Причините са както исторически, така и следствие на новите реалности след падането на Берлинската стена и преразпределението на силите.

- В текста си ‛Да живее Съпротивата: Новата вълна от Словения“ вие пишете: ‛След като Холивуд разпростря пипалата на разпространението и продукцията на филмите си дълбоко в Европа и след като самият Европейски съюз окуражава копродукциите сред непрестанно нарастващия брой страни членки (27 през 2007 с включването на България и Румъния), които произвеждат блудкава смес с неясно местоположение, някакъв Европудинг, слава богу, все пак има съпротива на тези мощни сили на кинематографична хомогенизация. Разбира се, това става във всички страни, повече или по-малко, но никъде така неотстъпно, с инвенция; и така диспропорционално, както в малобройната Словения. Холивуд продължава да доминира екраните. И моделите на надуто бюджетните европейски копродукции заплашват да маргинализират още повече малките артистични филми дори в тази дигитална епоха. Дали тази първа словенска вълна, която се удари в брега на международното кино, ще бъде последната? Дали това е само моментно разцъфване на специфична кинематографична изява преди неизбежно да бъде погълната от ‛глобалния“ кинопазар?“ Това ли е според вас бъдещето на ‛националното кино“, наистина ли това понятие е вече анахронизъм? Мислите ли, че канадската или европейската идентичности съществуват само в контекста на глобалното американско кино?

- До известна степен да, но, от друга страна, културите винаги ще говорят за себе си чрез самите себе си. Контекстът на доминиращата американска глобализация няма непременно да се налага или да преобладава в бъдеще. И всичките тези милиони думи, картини, храни, звуци, действия, които се създават из целия свят, няма непременно да трябва да се вписват в рамката, наложена им от глобализацията; те по-скоро ще я коментират, ще я разглобяват, ще я предизвикват. Аз дълбоко вярвам в силата на автентичното културно изразяване и силно вярвам в бъдещето на националното кино.

- Между другото, гледах ‛Резервни части“ на Дамян Козоле по един от френскоезичните канали, дори го видях на DVD в Blockbuster. Това симптоматично ли е, или банална случайност?

- Има голям международен трафик на телевизионния пазар и този на DVD. Което е прекрасно. Филмът на Дамян Козоле може да е по случайност в канадския Blockbuster, но каква случайност! Не банална, обаче, защото е знак, че някой някъде е чул или видял този чудесен режисьор. Просто трябва да поискате копие от притежателя на магазина и машината е задействана. Искам да вярвам, че Канадският филмов институт е част от този процес и негов катализатор.

Отава, Канада

Разговаря
още от автора
Том Максорли е изпълнителен директор на Канадския филмов институт, преподавател по история на киното, театрален и филмов критик.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”