Български  |  English

Голямото Яворово четене

Записки на коляно от една конференция


На 17 и 18 декември в Заседателната зала на Националната библиотека се проведе Юбилейна научна конференция по случай 130 години от рождението на П. К. Яворов.

Може ли да се каже нещо ново за него, век след като той самият e пристъпвал прага на Народната? За радост отговорът не е отрицателен.

В приветствието си към участниците в конференцията директорът на НБКМ проф. Боряна Христова шеговито разказа за навика на Яворов и Дебелянов да пият кафе в библиотеката, за което многократно са били глобявани. В оформилата се приветлива атмосфера пръв представи доклада си проф. Никола Георгиев – на тема „Звук и знак в лириката на Яворов“. С характерното за анализите си едновременно междутекстово и вглъбено четене проф. Георгиев се беше постарал да разнищи раздвоението в писалката на Яворов. Следващият доклад, на Едвин Сугарев, беше концентриран върху фигурите на смъртта в „Нощ“ и други творби. Мащабна по замисъл и опорни точки тема – и заради проблематичността на въпросните фигури, и заради на места напътстваната им от мелодията функция.

Доста от участниците в конференцията се бяха подготвили с по-дълги доклади, които 15-минутната рамка сведе до откъслеци. Изобщо при Яворовото говорене рядко се наблюдава чисто литературоведско наблюдение. Още с първото заседание се засегна темата за почитта, която българските арменци отдават на Яворов. Агоп Фендян почна доклада си на тема „П. К. Яворов в арменската духовност“ с благодарствени думи от името на сънародниците си към поета. Темата продължи в последвалата дискусия: „Няма друга нация, която да изпитва такава любов към един автор“, каза Михран Богосян, „и то само на основата на едно стихотворение“.

Мястото на Яворов в кръга ‛Мисъл“ и отношенията със съвременниците му беше разгледано в няколко доклада. Подробното наблюдение от страна на Надежда Александрова върху приятелството на поета с Владимир Василев прерасна в критическо наблюдение върху периода след 1944-та година – период на дълго мълчание за Яворов. Георги Киров представи текст с леко анекдотично звучене на тема „Яворов и Дебелянов – едно необикновено литературно приятелство“ – за общата обич към Копривщица и разговорите за литературата и нейните музи в кафене „България“. Тази поредица от доклади беше завършена с „Пейо Яворов и другите“ на Петър Велчев – прекрасен доклад, щрихиращ - заедно с горните отношения - и тези с д-р Кръстев, Пенчо Славейков, Вазов, Страшимиров...

Без съмнение, такова честване е немислимо да мине без голямата любовна тема Яворов и Лора Каравелова. Два доклада и една дискусия бяха посветени на отношенията между поета и дъщерята на Петко Каравелов. Веднъж едно момиче ми каза: „Връзката между Яворов и Лора е като някакъв дълъг протяжен блус, свирен толкова пъти, че в крайна сметка всеки начинаещ китарист може да го изпълни“. Надали такова изпълнение може да прозвучи различно след 80 години. Все пак аспектите, върху които Яворово-Каравеловото говорене се фокусира, целенасочено избягваха повторенията. Катя Кузмова-Зографова чрез многобройни митологеми и интеркултурни препратки беше изследвала „любовната война“ между двамата като епически театър. Людмила Малинова се беше съсредоточила върху образа на Лора в опит за по-пълнокръвен психопрофил на Пейовата муза, наблягайки и на другите й житейски превъплъщения.

Интересен бе докладът на Пламен Антов, озаглавен „Романът на Яворов contra Яворов: текст и тяло в Канона“. С деликатност и провокация Антов разискваше концепцията за съзнателно генериране на един автомит от страна на Яворов. „По-приемлива би била“, установява в тезата си Антов, „липсата на „Безсъници“, отколкото на Яворовия роман“. Тук само ще добавя, че докладите, посветени на човека Яворов и на поета Яворов отбелязаха горе-долу равен резултат. Доказателство, че има още какво да се случи в яворовизма, беше Милкана Бошнакова. Тя представи новооткритите части от т. нар. първи анхиалски бележник на Яворов. Те съдържат 15 творби заедно с редакционните варианти на някои от тях: „Дохожда час“, „Епитафия“, „Дни намръщени мъгливи“, „Минзухар“, „Сонет“ и др. Три листа заема ръкописът на „Арменци“, който е с най-много редакции и зачертавания. Петко Тотев нарече Яворов „най-големия трагически поет в българската литература“. Докладът му представяше поета донякъде като пророк, предчувстващ „какво ще бъде в горещото пладне на ХХ в.“ Вероятно обвързването на засухата в „Градушка“ и глобалното затопляне е повече, отколкото едно стихотворение за нивата може да даде.

Проведе се и театрален панел, посветен на драматургичните творби на Яворов. Основните въпроси, с които се занимаха участниците, бяха доколко тези пиеси са подвластни на zeitgeist-а и успяла ли е литературната ни критика да оцени положителните им страни. След докладите на кръгла маса беше обсъдено актуалното сценично битие на Яворовата драматургия.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”