Български  |  English

Македония на кръстопът III

Заключение


В Македония, страната, с която ни свързват дълбоки родови, исторически и културни връзки, протичат няколко характерни процеса.

Албанизация – процес на обособяване и консолидиране на албанското малцинство като самостоятелна етническа група, която доминира на определена територия, не приема македонската нация-държава и в близък план води към фактическа федерализация на страната, а в по-далечен – към интеграция с Албания и Косово.

Македонизация – процес на самоутвърждаване на славяно-македонското население като самостоятелен етнос, различен от българския, със собствен език и история, като държавно-творческа основа на македонска нация-държава.

Сърбизация – процес на съхраняване на особената близост (езикова, етнокултурна, политическа и социално-психологическа) на македонци и сърби, изградена по времето на СФРЮ, и утвърждаване на приоритетното значение на връзките между Македония и Сърбия в съвременни условия.

(Ре)българизация – процес на осъзнаване на македонски граждани като етнически българи, стремеж към придобиване на българско гражданство и изяви на уважение и привързаност към България, българската история и култура.

Гърцизация – процес на навлизане и усилване на позициите на гръцкия капитал в македонската икономика.

Без да се отчита наличието на тези процеси, не може да се разбере македонският парадокс. Държавата с все още две имена е дълбоко свързана – по различен начин – с всички свои съседи и заедно с това (и тъкмо поради това) е в сложни и/или обтегнати отношения с всеки от тях.

Процесите имат противоположни акценти както във вътрешнополитически (албанизация – македонизация), така и в геополитически план (сърбизация – ребългаризация). Независимостта на Косово форсира и самите процеси, и тяхната полярност. Допълнителен фактор е геополитическата дилема пред Сърбия. Албанизацията придобива агресивни форми, символично изразени във факта, че са премахнати табелите с надписи на македонски език в селищата с преобладаващо албанско население. Същевременно се втвърдява славяно-македонският електорат. Широко разпространено е убеждението, че македонската идентичност, изразена в безкомпромисна позиция за името на страната, е по-важна от всичко, дори за сметка на членство в НАТО и ЕС. Симпатиите към Сърбия са подчертани и засилени, макар че по понятни причини институционното влияние на Белград изглежда по-слабо.

Провъзгласяването на изборите за успешни от страна на ОССЕ, ЕС и НАТО засега дава легитимация и живот на новото правителство, водено от ВМРО ДПМНЕ. Поведението на геополитическия фактор, демонстрирано на македонските избори, свидетелства, че дори да иска местният политически елит да вкара страната в изолационистка фаза, тъкмо САЩ, НАТО и ЕС поне в средносрочен план не са склонни да позволят такова развитие.

Безпроблемното осъществяване на западните интереси е гарантирано повече в унитарна, отколкото във федерализирана Македония. Евентуална федерализация би могла да улесни коментирания руски гръцко-сръбски „тунел‛ по течението на река Вардар по оста Солун – Белград. Русия разчита на съдействие на основата на склонността към консолидация на остатъчните просъветски/проруски елити, панславизма и панправославието, но, разбира се, и на икономическите облаги за тези страни чрез енергийната си политика.

Рамковата спогодба от Охрид гарантира унитарността на Македония. Опровергаването на този модел поставя под въпрос и самата македонска държавност. Нито една партия не е със смесен етнически състав. Образователната система и историографията са разделени на македонска и албанска. Въпреки това политическият елит може, ако иска, да осигурява безпроблемно функциониране на охридския модел.

Политическият елит на македонците се стреми да докаже, че Македония е унитарна държава – веднъж моноетническа македонска нация, веднъж македонска нация, образувана от различни етнокултурни групи и части от други нации. Това колебание потвърждава факта, че става дума само за номинално определение на Македония като унитарна държава с македонска нация. На практика става дума за дълбоко поделено общество, за паралелно протичащ двуизмерен политически процес: при албанската общност и при общността, съставена от общностите на македонци, турци, сърби, роми, власи, бошняци...

Демократичното политическо развитие на Македония е слято с двоен етнонационален процес: македонско раждане и албанско възраждане.

Отблъскването от тоталитарното минало е твърде своеобразно. Репресивността на комунистическата система беше насочена не толкова към „буржоазните отживелици‛, колкото към дебългаризация на националното съзнание. Критичната преоценка на комунизма се редуцира от две важни обстоятелства. Едното изтъкна Драган Латас (в теренно интервю): вие сменяте само системата, а ние сменяме страната; Македония беше част от по-голямо цяло, имаше море, сега е малка, затворена континентална държава. И второто: тъкмо по времето на комунизма „кристализира‛ македонската идентичност. В България, която беше заливана от вълни на радикален антикомунизъм в началото на прехода, е дори трудно да си представим, че и досега държавният герб на Република Македония е същият, както по времето на Тито, издържан в стил соцреализъм и с червена петолъчка. БКП/БСП се реформираше под силен антикомунистически натиск. Не можеше да мине без Декларация за отговорността и вината, без нова програма. Нищо подобно не се случи в Македония. СДСМ, бившите македонски комунисти, сега плащат с електорални загуби илюзиите на застоя, свързани с липсата на антикомунистически радикализъм.

Демократичното развитие изисква политическа рационалност. Доколкото е слято с етнонационално формиране, това означава да се рационализира самият македонски идентитет. Няма нищо обидно в това, че македонският език е бил диалект на българския и че е създаден след Втората световна война. До ХVІІ век не е имало холандски език. Пътят към рационалността обаче изглежда все по-труден.

Има исторически парадокс. Преди две десетилетия македонците имаха паспорти за целия свят, а българите се нуждаеха от визи дори за „братските страни‛. Сега македонците се нуждаят от визи за България и се редят на опашки за български паспорти. Пътят към Европа, който България измина по-бързо, беше открит поради едно важно условие: българите се бяха освободили от македонския комплекс, от идеята за „Целокупна България‛, в която влиза и Македония. Ако използваме класическия образ на Иван Вазов („Пиянството на един народ‛), българите „изтрезняха‛ по-бързо от своите балкански съседи. Дойде ред на сърбите да изтрезняват. Още по-трудно ще бъде в Македония, в момента продължават да се напиват. И вероятно най-трудно ще бъде на албанците...

Република Македония запазва позицията си на несистемна държава, която не е решила структурните си проблеми.

Необичайно Югът и Изтокът са политически по-развити от Запада и Севера. Югът е по богат от Севера.

Бившите комунисти се идентифицират със синия цвят и се обявяват за „европейска коалиция‛. Бившите демократи са с червения цвят и са „патриоти‛.

Бившите маоисти и бунтовници от ДУИ са по-демократични от бившите дисиденти от ДПА.

Политическата система само формално функционира по оста ляво-център-дясно, доколкото партиите са основно изградени на етнически принцип.

Влиянието отвън – Сърбия, Косово, Албания, Гърция, България, е силно и дава сериозни протуберанси в поведението на отделни формации и личности.

Поради това европеизацията на Македония вероятно ще върви по-бавно от очакваното и ще е в пряка зависимост от общото развитие на обстановката в Западните Балкани и по-специално с решаването на отношенията Сърбия – Косово.

Има две различни възможности за цялостна интерпретация на обществено-политическото развитие на Македония.

Става дума за мъчителното раждане на мулти-етническа нация-държава или за мъчителната агония на неуспешен проект за нация-държава. Това са двете генерални интерпретации. Все още и двете са валидни.
още от автора


Македония на кръстопът I
Македония на кръстопът II
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”