Български  |  English

Македония на кръстопът II

Откъси от книгата Македония на кръстопът. Macedonia at a crossroads на Петър-Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски (ИК „Изток-Запад‛), чието представяне предстои в близките дни.


Сянката на Велика Албания


В разгара на предизборната борба беше празнуван юбилеят от създаването на Призренската лига. Този факт стана нов повод за македонски притеснения. Както отбелязва д-р Виолета Ачковска1 в статията си „Ще прославяме Призренската лига1 или Кресненското въстание?‛: 1

Държавичката полека, някак си все по-очевидно, влиза в „косовския сценарий‛, който се реализира в следната последователност: всичко започна с още едно етническо прочистване на македонците през 2001 г. (те фактически станаха бегълци в собствената си държава), след което се заявяват исканията за федерализация (автономна област Западна Македония – Илирида), следва Република Илирида и накрая, хоп!, още една албанска държава на Балканите!

Историчката твърди, че в момента се случва ускорена албанизация на западната част от Република Македония, като описва и начините, по които се осъществява: механичен прилив на пришълци, нерегулирана висока раждаемост във и без това пренаселените с албанци общини, отказ на държавата да иска спазване на законите, които да регулират собствения й авторитет, фалшификации на преброяванията, албанизация на имената на ислямизираните македонци в педагогическата практика, липса на държавна политика, която да ограничи националистическата индоктринация на младите албанци, отказ да се провери кой, къде и защо не спазва законите за даване на македонско гражданство... Следва обобщение: От Призренската лига до днес, дългосрочно, съществува един и същ сценарий, в чието осъществяване се сменят само вътрешните играчи и външните партньори: етническо разкрояване на картата на Велика Албания – една държава, обещана от Османската империя по време на голямата Източна криза. Затова понастоящем започва поход за етническо попълване на Велика Албания, т.е. създаване на Етническа Албания.

Историците албанци от Държавния университет в Тетово и Института за духовно наследство на албанците в Скопие поискаха да бъде спряно разпространяването на „Обща и македонска енциклопедия на Македония‛ 1, след което да бъде написана нова обща история, понеже сегашната била „пълна с лъжи за историята на албанците в страната‛. Шефът на катедрата по история Веби Джемаили предупреди, че ако до септември не се удовлетвори искането им, те, заедно с колегите историци от Прищина и от Тирана, ще започнат написването на отделна енциклопедия за историята на албанците в Македония. Според твърденията на говорителя на ДПА, Институтът за духовно наследство на албанците фактически е предвестник на Академия на науките и изкуствата на албанците в Македония. Реакцията на албанските историци тъкмо в сегашния деликатен период за Македония е, меко казано, симптоматична. Още повече, че, както се отбелязва, тяхната „научна акция‛ се ползва с огромната подкрепа на всички албанци, без оглед на това коя партия предпочитат и в коя членуват.1 Коментаторите на случая с „паралелните истории‛ се опасяват, че това е само още един от поредицата проекти, които водят към регионализация или разделяне на Македония.1

Фактическата федерализация на страната получава все повече културно-историческа санкция.


Призракът на Велика Македония

Изборите бяха своеобразен пик на еуфоричен македонски етнонационализъм. Публичното пространство беше наситено с хипертрофирано до абсурд самоизтъкване. „7000 години македонска писменост‛ 1; „Македонците като най-стария народ на планетата Земя...‛; „Само Слънцето е по-старо от Македония‛; „Мистичната тайна на Слънцето я разбират само македонците‛.1

Национализъм не само със световноисторически, но и с космически измерения. Слънцето придобива значението на езически символ. СДСМ излезе с европейска оферта, но неслучайно избра „Слънце‛ за свое име – за да подчертае връзката си с „идентитетот‛.

Отговорът беше безпардонен: Македонското име и идентитет нека да бъдат вашата пътеводна звезда. Нека нашето шестнадесетолъчно слънце (в оригинала „шестнаесеткрако сонце‛) да бъде и по-нататък нашият единствен символ, който като амулет ни оставиха Филип Втори и Александър ІІІ Македонски, за да ни защити и за да ни брани от неприятелите, да ни води към по-светло бъдеще. Нека се запитаме: с какво право политическите партии си позволяват да го присвояват и да използват за своите интереси тъкмо това единствено македонско слънце, на което преди няколко години същите тези смениха идентитета. И какво с това добиха Македония и македонският народ. Само Македонец, който крачи по пътя, показван от тази пътеводна звезда, е истински Македонец, с истинска македонска душа и идентитет.1

Трудно е да се предаде македонската атмосфера, без да се вникне в подобни изяви. Твърде голямо разстояние ни отделя от времето, когато (значително по-скромният) Г. С. Раковски доказваше, че френският език е произлязъл от българския. В началото на ХХІ век античната фасада съдържа твърде много кич, за да бъде коментирана от естетическа или културно-историческа гледна точка. Проблемът възниква от политическите проекции.

Следвоенният, първоначален македонизъм, политически налаган от Съюза на комунистите в Македония (СКМ), „усвои‛ част от българската история и култура и беше с подчертана антибългарска насоченост.

Новият, надстроен и „развит‛ македонизъм, прокарван от ВМРО-ДПМНЕ, без да се отказва от антибългарските акценти, „усвоява‛ все повече територии на античността и неизбежно придобива антигръцка насоченост.1

Културно-историческото „настъпление‛ е придружено и с други акции. Точно в предизборния период беше организиран събор на „прогонени македонци от Егейския дял на Македония‛ под мотото „60 години изгнаничество, което продължава‛, с участие лично на премиера Груевски. Списание „Македонско сонце‛ (16.05.08) публикува информация за събитието под заглавие Егеjот е наша судбина, а Македониjа ни е апостолска светост за идентитетот. Македония се разглежда като триединство – Егейска, Вардарска и Пиринска.

Всичко това не можеше да не задълбочи конфликта с Гърция. Правителството в Скопие не само допринесе за изострянето му със символни актове (например като даде името „Александър Македонски‛ на летището в Скопие), но и актуализира въпроси за имотите на егейските изселници в Македония и правата на македонското малцинство в Гърция.

Гръцкият отговор е известен: становището, което допуска международното приемане на страната под името „Бивша югославска република Македония‛, поддържано и в 2006 по повод на НАТО, беше променено. Последва ветото в Букурещ. Гърция вече спори не само за името, но и за смисъла и значението, вложени в понятията македонско, македонски.

В Македония това се нарича македонскиот идентитет, македонска идентичност, тъждествена и с културата на античните македонци, и с името на географската област Македония.

Това дава силата на гръцките аргументи, че Македония проявява аспирации и претенции към чужди територии и чужди култури. Поради това Гърция смята, че формалната промяна на името е само част от решението на проблема, и то относително малка част. С една дума: Гърция иска анулиране на македонизма!

Погрешно би било да се смята, че в тази наситена с ирационализъм социално-психологическа атмосфера не се чуват и трезви гласове:

От нашето мъдро ръководство тези дни слушаме, че сме малък народ, който трябва да се приюти под чадъра на колективната сигурност, а същевременно медиите са пълни със „значими открития‛, че ни има дори на Северния полюс, че цяла Русия, половин България и половин Гърция са всъщност македонци, че ние сме населили Индия и сме измислили половината от световните езици. Така поставената стратегия на македонската политика, превърната в конкретни политически стъпки, може да има само два резултата: или да станем уважавана световна сила и да водим световна политика, или, за разлика от Япония, която е страна на усмивките, да станем смешна страна. (сп. „Капитал‛, 15.05.08).



1. Виж: http://www.kirilica.com.mk/vest.asp?id=7359; „Ќе славиме Призренска лига или Кресненско востание?‛, д-р В. Ачковска, 21.05.2008.

1. Призренската лига е учредена на 10 юни 1878 от албански делегати от Косово, Западна и Южна Македония със стремежа да се обединят четири вилаета – Янина, Монастир, Шкодра и Косово, в единна административна и политическа единица в рамките на Османската империя.

1. Кресненското въстание от 1878-1879 година е срещу османската власт след решенията на Берлинския конгрес, който оставя Македония в Османската империя, извън границите на новообразуваното Княжество България.

1. Йован Павловски, главен редактор на издателство „Ми-Ан‛, публикува „Обща и македонска енциклопедия на Македония‛. Твърди, че „енциклопедията била освободена от всички фалшификации, пропаганди, както и от всички гръцки, сръбски, албански и български цитирания на историята на македонците‛. Тъкмо за това тя била просто „История Македоника‛ (Павловски, Й., в интервю за македонските медии на 21 и 22.05.2008).

1. Потвърждение за тази общоалбанска подкрепа предлага сп. „Форум‛ от 30.05.2008 в статията „Македония – окупираната албанска земя!‛, в която авторът отбелязва: „До този извод стигнахме по време на провеждането на разговори с мнозина албанци‛ (сп. „Форум‛, 30.05.2008, с. 20-22).

1. Нещо любопитно от полемиката между историците: В. Джемаили твърди, че не са истинни фактите за Австро-Турската война, според които 10 000 албанци, ръководени от Асан Прищина в 1912 г., дошли да плячкосват Скопие; те всъщност дошли да освободят града. Македонският му колега Петър Поповски пък твърди, че „албанците искат федерализация на Македония; и то не тоските, а гегите‛ (сп. „Форум‛, 30.05.2008, с. 20-22).

1. Прочутият Розетски камък съдържа надписи на три езика – древноегипетски, непознат език и древногръцки. Непознатият език, без да бъде разчетен, беше припознат като „древномакедонски‛.

1. Сп. „Македонско сонце‛, 09.05.08.

1. „Македонската сага‛. Сп. „Македонско сонце‛, 09.05.08.

1. Най-близкият кръг от съветници на Груевски включва идеолози, а не само прагматици: проф. д-р Георги Иванов, политолог; проф. д-р Йован Донев, историк; проф. д-р Панде Лазаревски от Института за социални, правни и политически изследвания; проф. д-р Паско Кузман, археолог; Драган Латас, журналист. Всички идват от левицата.
още от автора


Македония на кръстопът I
Македония на кръстопът III
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”