Български  |  English

Споко, Мирек!

Скъпи Мирек,

страната ти поема ротационното председателство на ЕС. Нямаш късмет, видяло се. Можеше да наследиш някой грък, затънал в улични размирици у дома си. Някой италианец, повлякъл тридесет и шест тенджери след себе си. Или пък някоя инатлива и напълно лишена от харизма германка. Уви, съдбата пожела да поемеш щафетата от мен, който промених Европа, а може би дори и света.


Тъй шегобиецът Робер Соле, хроникьор на „Льо Монд“, си представя писмото, с което президентът Саркози предава ротационното председателство на ЕС на чешкия премиер Мирек Тополанек. Във Франция немалка част от ТВ-аудиторията от години се информира за текущите политически интриги от кукленото шоу преди новините на Canal + и си спестява официалните новинарски меси в 20.00. Често пародията е по-съдържателна от гладко сресаната информация в официален костюм, затова да подходим а ла франсез и да дочетем писмото.

Твоята мъничка страна още не е приела еврото, нито пък е ратифицирала Лисабонския договор. Президентът на родината ти е неприкрит евроскептик, а коалиционното ти правителство виси на косъм. Но ти можеш да разчиташ на помощта ми. В понеделник отлитам за Близкия Изток, за да уредя израело-арабския въпрос. Щом се върна, ще подема няколко инициативи, за да туря край на световната икономическа криза. Което няма да ми попречи отсетне да премахна парниковите газове и да отменя веднъж завинаги глобалното затопляне.

Тъй че, спокойно, Мирек, няма дори да усетиш как ще минат тези шест месеца. Кураж и поздрави на г-жа Тополанек
(симпатичната блондинка, заради която премиерът заряза първата си съпруга, б. а.).

Никола Саркози, почетен председател на ЕС

Саркози, разбира се, не е „почетен председател на ЕС“, какъвто пост не съществува, но за месеците на френското председателство вездесъщият Никола се утвърди като естествен лидер на съюза. През юли по негова инициатива бе създаден Средиземноморският съюз. През август Франция реагира светкавично на войната в Грузия. През декември успя в кратки срокове да предложи спасителни мерки за европейската икономика в зората на световната финансова криза. Ако мащабът и характерът им са обект на някои критики, то реактивността на френската администрация бе приветствана от всички.

Саркози извади ЕС от махмурлука след ирландското „не“ на договора от Лисабон. Енергията на френския президент обаче не е достатъчна, за да преодолее „конструктивните дефекти“ на ЕС. Ако авторитетът на Франция, традиционен локомотив на обединена Европа, е в състояние да преодолее нечии колебания и да тегли общия влак напред (впрочем накъде ли?), то Чехия представлява сума от достойнства и недостатъци, които в равна степен я правят неподходяща за ролята на ротационен председател. Дори швейковският здрав смисъл и безхитростна проницателност, все добродетели в човешки план, в обединена Европа се таксуват като „евроскептицизъм“, понякога като „еврофобия“.


Топо е лъжец и празноглавец

Този забавен sms запечатва една чешка камера през 2002 г. Проблемът е, че текстът е изписан на екрана на джиесема на Вацлав Клаус и се отнася до Мирек Тополанек. Днес първият е президент, а вторият премиер на Чешката република. Тези партньори по неволя са призвани да задават дневния ред на съюза идните шест месеца. Взаимната им неприязън е пословична, макар да са съпартийци. Клаус е идеен баща на Гражданската демократическа партия, която Тополанек днес ръководи. Столичанинът Клаус не крие своето високомерие към провинциалиста Тополанек. Първият има академично минало като преподавател по икономика, а вторият е инженер от Бърно, от политическия набор на прехода.

Тополанек ръководи крехко мнозинство, което се крепи на един глас. При това е вътрешно разделено по въпроса за Лисабонския договор. Чехия е последната страна в ЕС редом с Ирландия, която не е ратифицирала базисния за съюза документ. В този смисъл тя ще ръководи съюз, чийто основен договор още не е признала. Под въпрос е самото му признаване. Двете камари на парламента се очаква да го сторят официално в началото на февруари, но аритметиката засега не излиза. Опозиционните социалдемократи подкрепят договора, но възразяват срещу разполагането на радар на американската ПРО на чешка територия. Голяма част от съпартийците на Тополанек приветстват радара със свойствената за някои източноевропейски политици екстатична американофилия, докато договорът от Лисабон им се зловиди. Премиерът е в търсене на проевропейско мнозинство с променлива геометрия. Говори се за потайни пазарлъци с лидерите на опозицията и сделка „радар плюс Лисабонски договор“, за да няма ощетени. Ако договорът бъде одобрен, следва най-деликатният етап: обнародването му от президента Клаус.


Непризнатият гений

67-годишният Вацлав Клаус е любимец на немалко свои сънародници (60% одобрение) и всеизвестен вироглавец. Чешката преса разсекрети сведение на таен агент от 1980 година, който характеризира обекта Клаус с думите: От поведението и маниерите му личи, че се възприема като непризнат гений. Всеки, който не споделя мнението му, бива нарочен за некомпетентен и глупак. Чешкият президент се самообяви за дисидент в ЕС и е фронтален опонент на всички популярни тези в съюза. Той клейми „мита за глобалното затопляне“, родее еколозите с някогашните комунисти и отказва да развее европейското знаме над Храдчани. През август Клаус посочи Саакашвили като виновник за войната с Русия, истина, която Европа призна с няколко месеца закъснение, макар и с половин уста.

На въпроса какво ще се случи през чешкото председателство Клаус простодушно отговаря: „Нищо, защото една малка страна няма тежест“. В новогодишното си обръщение обаче президентът заяви, че „ротационното председателство е възможност да повлияем“, с което смути дрямката на еврократите, които се заеха да гадаят намеренията му.

С неизменния си вкус към скандала и интелектуалната провокация Клаус минава в очите на конформистите за самозван шут на европейската сцена, но нали тъкмо на шута се пада благородното призвание да изрича неудобните истини? Чешкият президент, стратег на икономическия преход в родината си, определя ЕС като уж демократичен, но всъщност технократски съюз. Подобни декларации обикновено костват изолация на автора им в гетото на левия или десния еврофобски радикализъм, за да заглъхне резонансът от думите. Авторитетът и миналото на Клаус обаче придават друга тежест на подобни съждения, които конформистките елити отхвърлят, но мнозина граждани споделят.


Evropě to osladíme

С това мото чешкото правителство се опита да приобщи своето гражданство към каузата Прага да излезе с чест от това първо ротационно председателство. Първи чехите са въвели захарта на бучки. Изразът „да подсладим Европа“, казват, бил двусмислен и означавал също тъй да вгорчиш нечий (в случая на Европа) живот. Впрочем, той е за вътрешночешка употреба, защото навън председателството се афишира с отчайващо баналното мото „Европа без граници“. Когато оригиналността пада жертва на политическата коректност, има нещо гнило в ЕС. Езикът е не по-лош тест за политическа диагностика от цифрите.

Кабинетът Тополанек заяви три приоритета за първото полугодие на 2009 г.: икономика, енергетика и външни отношения. Съдбата обаче реши да се подиграе с добрите намерения на Прага, като й поднесе три несъразмерни предизвикателства: световна финансова криза, газов спор между Русия и Украйна и Близкоизточна криза. Тъй календарът на Прага бе пренареден от форсмажорния дневен ред.

Непроменени в него обаче остават три пункта.

През пролетта Прага възнамерява да организира форум на Източното партньорство, който да установи по-високо ниво на сътрудничество с Украйна, Грузия, Армения, Молдова, Азербайджан и, според политическата конюнктура, с Беларус. Инициативата цели да утеши еврофилските елити в постсъветските републики, да цивилизова периферията на ЕС, но със сигурност ще подразни Москва, която разглежда същите държави като свой ареал с многобройни руски малцинства във всяка.

В късната пролет Прага ще домакинства срещата на върха ЕС-САЩ. Чехите имат чудесното намерение този път в нея да участват всички държавни глави на 27-те, които да установят личен контакт с президента Обама и новата американска администрация. Няма съмнение обаче, че Саркози, Меркел, Браун и Берлускони ще намерят начин да изпреварят масовката в Прага.

Най-подир, през юни предстоят изборите за европарламент, рутинно, но мащабно събитие с дългосрочни политически проекции за Европа.

Чешкото председателство започна с гаф: външният министър Шварценберг определи израелската операция в Газа като „отбранителна“, за ужас на арабските малцинства в Европа. Изказването му хвърли в конфуз френското външно министерство, което по-рано същия ден осъди операцията.

В понеделник към Близкия изток отлетя пъстра група умиротворители, която сама по себе си символизира липсата на механизми и визия във външната политика на ЕС. Със самолета от Брюксел отпътува европейската тройка в състав: Карел Шварценбер, външен министър на Чешката република, и колегите му Бернар Кушнер (Франция) и Карл Билд (Швеция). Към тях би следвало да се присъединят Хавиер Солана и Бенита Фереро Валднер. Близкоизточните фактори вероятно посрещат и изпращат трупата с недоумението на героите от старата комедия „Виж кой говори?!“

Не щете ли, в същия ден към Кайро, Тел Авив и Дамаск потегли на своя глава и неуморният Саркози. Неговият глас има повече шанс да се чуе. Тъй че, наистина, Мирек, не се кахъри, нещата следват своя ход.
още от автора
Иво Христов e редактор в сп. „L’EUROPEO‛ и колумнист в сп. „ТЕМА‛.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”