Български  |  English

Предстоящи промени до 2025 година

Предстоят промени в характера на конфликтите. Те ще са предизвикани от технологичния и научния напредък. Все по-важна ще става информацията, все по-нестандартни ще са военните потенциални възможности, все по-популярни ще стават невоенните аспекти на конфликтите, които все по-често ще се разгръщат и ескалират извън рамките на традиционните бойни полета.

До 2025 броят на мюсюлманите в Западна Европа ще достигне 25-30 млн. души. За сравнение към момента той е между 15-18 млн. души, като най-много те са във Франция (5 млн.) и Германия (3.5 млн.) Възможно е и след 10-15 години да се повторят размириците из предградията в Париж през 2005 и това ще направи европейските правителства доста чувствителни на тема ‛имигранти‛ и външна политика спрямо Близкия Изток.

Новопоявяващите се сили ще трябва да издържат теста за лидерство в науката и техниката. Според проучвания, направени в глобален план, в момента САЩ разполагат с по-голям капацитет от Китай и Индия, които обаче ще ги настигнат през следващите 10 години в две области: научен и човешки капитал (Индия) и правителствена възприемчивост спрямо иновациите в бизнеса (Китай). Очаква се обаче САЩ да останат водещи в три области: защита на интелектуалната собственост, участие на бизнеса в намирането на иновационни решения и насърчаване на креативността. Компаниите в Китай и Индия, както и в други големи развиващи се страни, имат уникалната възможност да бъдат първите, които ще развият ново поколение електрогенератори, чисти водоизточници, интернет и други информационни технологии.

Нови съюзи между страни, предизвикани от разпределянето на енергийните ресурси. Русия ще засили връзките си с Централна Азия; Китай ще задълбочи отношенията си със Саудитска Арабия и с Великобритания. Иран ще се опита да установи по-специални отношения с Китай, което обаче няма да му попречи да поставя на първо място отношенията си с Русия. Най-вероятно Индия ще се отвори към Бирма, Иран и Централна Азия.

36 нови страни с население 1.4 млрд. души ще попаднат в групата на държавите, които имат проблем с достъпа до чисти водоизточници. Сред тях ще са Бурунди, Колумбия, Етиопия, Еритрея, Малави, Пакистан и Сирия. Към момента броят на тези страни е 21, а населението им е около 600 млн. Според Световната банка заради нарастващия брой население до 2030 търсенето на храна ще се увеличи с 50%.

От промените в климата ще спечелят Русия и Канада, защото от повишаването на температурата ще се подобрят условията за разработването на нови територии с полезни изкопаеми. Русия би имала проблеми eдинствено, ако арктическата тундра започне да се топи от високите температури и разруши инфраструктурните й връзки.

Много е вероятно до 2025 тероризмът да изчезне и това ще стане, ако продължи икономическият ръст и намалee безработицата в Близкия Изток. В същото време обаче той би могъл да намери нови последователи сред онези, които търсят отмъщение и искат да се превърнат в ‛мъченици‛. Именно те ще бъдат особено опасни през 2025, тъй като ще се възползват от възможностите на глобализацията и масовите комуникации, за да набират нови членове, да намират нови финансови източници, да разпространяват идеологията си, да манипулират общественото мнение и да координират атаките си.

Възможно е в мюсюлманския свят по-голямото участие на жените в политиката да доведе до нови форми на прогресивен Ислям. Това разбира се не означава, че екстремистите ще изчезнат напълно, те дори могат да се възползват от негативните реакции, последвали промяната в ролята на жената и в модела на семейството. (Предвижда се в близките 20 години икономическото и политическо участие на жените, особено в Югоизточна Азия, да промени облика на континента.)

По всяка вероятност до 2025 г. Ал Кайда ще изчезне, тъй като целите, които си е поставила – установяването на Ислямски халифат и премахване на американското и Западното влияние не се посрещат добре в мюсюлманския свят, дори са заплаха за много местни правителства. Малко са индикациите, че болшинството от мюсюлманите вярват, че след като реализира целите си, Ал Кайда ще успее да се справи с безработицата, бедността, слабата образоватена система и нефункциониращото управление. Извършените проучвания в Алжир, Египет, Йордания, Кувейт, Ливан, Мароко, Катар, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Йемен показват, че там в много малка степен се подкрепя крайното насилие, с което си служи Ал Кайда. Освен това и статистиката в никакъв случай не е в полза на Ал Кайда: въпреки че е трудно да се определи точният брой на загиналите при атаки, организирани от терористичната организация, се предполага, че най-малко 40% от жертвите са мюсюлмани.

Малко е вероятно до 2025 г. да просъществуват идеологии от типа на тези от времето на Студената война, тъй като отделните страни ще са твърде заети с прагматичното оползотворяване на ползите от глобализацията и на съюзите със световни сили. В мюсюлманския свят най-вероятно ще процъфтява салафизмът заради все по-разпространените медийни технологии и заради тенденцията все по-малко да се зачита традицията. Възможно е в най-голяма степен да се разпространява радикалният салафизъм, което обаче ще изложи на риск съюзите със Западните партньори на територията на Близкия Изток.

Възможно е броят на страните с ядрно оръжие да се увеличи в близките 15-20 години заради сегашното решение на Иран да развива ядрената си програма, което неминуемо ще накара съседите му в региона да помислят за начините, по които могат да се защитават от евентуални атаки.

Най-вероятно антиамериканските чувства ще отслабнат и това ще стане заради няколко благоприятни фактора: след възхода на Китай ще има все по-голяма нужда от противодействие и ролята на САЩ ще се оценява положително; ще се намали подкрепата за тероризма в мюсюлманските страни; заради разгръщащите се азиатски пазари глобализацията все по-малко ще се приравнява с американизацията.

В така наречения постпетролен свят, при който цените на нефта осезаемо ще спаднат, най-силният шок ще бъде за Саудитска Арабия. Вероятно ще се появи напрежение в отношенията с уахабитите, които няма да приемат охотно реформите, сред които – участие на жените в бизнеса, нов социален договор и разнообразяване на икономиката. Губещ в постпетролния свят ще е Русия, която би се превърнала в средна сила, ако не успее да реформира еднопрофилната си икономика. Също така незавидна би била съдбата на страни като Венецуела, Боливия, Индонезия и Мексико, ако не успеят навреме да префокусират икономическата си политика. От друга страна Иран ще спечели от спада на цените на петрола и газа, тъй като това ще премахне популистката икономическа политика в страната и тя ще се отвори за западни инвестиции. Освен това Техеран ще стане по-склонен да прекрати ядрената си програма при условие, че получи определени икономимчески и търговски дивиденти.

По-малките страни от Персийския залив, които успеят да се трансформират в световни туристически и транспортни центрове, също имат големи шансове да се възползват от новите условия в постпетролния свят.

Превод от английски Михаела Паунова


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”