Български  |  English

Видеоарт от България и Япония

Наскоро в галерия ‛Академия“ беше представена изложба японско и българско видео изкуство - рисувана анимация, късометражни филми и видеоарт.

Подредбата на изложбата беше добре решена – по четири монитора, разположени от двете страни на залата, като на една от стените се редуваха силно увеличени прожекции на всеки от участващите филми. За разлика от подредбата, озвучаването не беше добре направено и се получаваше истински звуков хаос.

Българската част от проекта не представи определени насоки и тенденции от родната сцена. Заслужаваше си обаче да се видят филмите на Ваня Иванова, Венелин Шурелов и Ния Пушкарова.

Видеото на Ваня Иванова ‛Вечерята“ принадлежи по-скоро на филмовата традиция, тъй като представя кратък театрален етюд с помощта на изобретателната сценография на Рин Ямамура. Недко Жечев и Рин Ямамура като отделни автори в рамките на филма, отдават дължимото на сюрреалистите.

Венелин Шурелов и Ния Пушкарова са в действителност единствените, които използват видео за да преследват художествени цели и да прилагат сугестивни методи в своите филми.

Венелин Шурелов използва комбинация от оптически ефекти, за да създаде усещането за безтегловност в своя филм ‛Пеперуда и горещ вятър“. В ‛Градски ангели пазители“ бременната Ния Пушкарова чете инструкции за медитация от списание. След като свършва четивото си и се изправя, се вижда, че е седяла върху тоалетна чиния.

От японска страна изборът на филми все пак изглежда целеше да покаже тенденции от различни категории филми. От тях си заслужаваше да се видят няколко. Кентаро Таки в ‛Обменящи се градове“ беше направил колажи чрез наслагване на видеоизображения, композирайки или припокривайки ги в различни по форма отрязъци. Той прави също сложни асамблажи от отделни кадри, чиято съвкупност създава огромен градски пейзаж. Авторът избира такива точки, в които е концентриран съвременният урбанистичен живот на търговията, трафика и градската архитектура.

Видеото ‛Вън от дома“ на Масайо Каджимура се развива на два екрана. На единия възрастен човек разказва историята на стар род и къщата, която е обитавал. Паралелно с него се редуват кадри от различни интериори. Места от минали дни, които пазят духа на времето си и навяват носталгия за нещо изтляло във времето, историята на едно семейство...

‛Утопия“ на Дайсуке Нагаока е кратък рисуван филм, който се разказва в един кадър. Всяко ново движение или типаж се появява направо изпод ръката на художника, след което се изтрива и на негово място се появява следващото, което авторът отново рисува и запълва. Накрая върху бялото остават следи от всяка заличена рисунка. По този търпелив начин авторът разказва своята история с неочакван финал, когато едно странно същество се появява и с гняв слага край на еднообразните действия на главния герой.

Програмата на този японо-български фест включи и други събития извън изложбата, като музикални пърформанси и прожекции, които си заслужаваше да бъдат посетени най-малкото, защото показаха автори, представящи съвсем различна от нашата визуална култура.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”